Д-р Надежда Римпова е завършила Медицински университет – София, където се дипломира през 2012 г. През 2017 г. придобива специалност „Детски болести“.
От 2015 г. до 2019 г. е асистент към Катедрата по педиатрия на университета и Клиниката по пулмология и интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.
В началото на 2020 г. се присъединява към екипа специалисти в УМБАЛ Софиямед. От октомври същата година е началник на Детското отделение на болницата.
Докторската й работа е посветена на темата за ролята на серумното ниво на витамин D за тежестта на протичането на острите пневмонии в детската възраст
Д-р Римпова, какви пациенти приемате най-често през този зимен сезон? Има ли нещо специфично в тазгодишната грипна вълна при децата?
През текущия зимен сезон, за болнично лечение постъпват предимно пациенти с остри респираторни заболявания – ларинготрахеит, бронхиолит, пневмония. Забелязваме, че сезонът на грипните инфекции започна по-рано, в сравнение с предходната година, когато най-висока заболяемост наблюдавахме през месеците януари и февруари. Тази година най-голяма концентрация от случаи с грип имахме през месец декември. Всяка година вирусите циркулират малко различно, но при сезонния грип инфекциите при децата традиционно са най-чести и могат да доведат до хоспитализации, предимно при малки деца или такива с хронични заболявания. Най-честите наблюдавани усложнения са бронхит и пневмония.
Има ли разлика в честотата на боледуване при деца, посещаващи колективи, и при тези, които са у дома?
Да, има. Децата, които посещават ясли и детски градини, обикновено боледуват по-често, особено в първите 1–2 години от включването си в колектив. Това е част от нормалния процес на „запознаване“ на имунната система с множество нови вируси и бактерии. С времето детето изгражда по-устойчив и ефективен имунен отговор. При децата, които са у дома, честотата на боледуване е по-ниска, но при постъпване в колектив също се наблюдава период на по-често боледуване.
Освен деца с тежки усложнени грипни инфекции, имахте ли много случаи с респираторно-синцитиален вирус и други респираторни инфекции?
Да, в момента наблюдаваме ръст на случаите с RSV инфекции при малките деца. RSV е водещ причинител на бронхиолити и пневмонии при деца под 5 години. Той често води до хоспитализация при най-малките, тъй като причинява затруднено дишане и обезводняване.
Освен RSV и грип, срещаме и традиционни сезонни вируси като аденовируси, риновируси и бокавируси, като не рядко установяваме наличие на повече от един причинител у едно и също дете.
Пероралната противогрипна ваксина ли е по-лека за децата, кога я препоръчвате и кога - инжекционната?
Назалната ваксина срещу грип се приема по-лесно от много деца, защото не включва убождане. Тя е вариант на жива атенюирана ваксина и е подходяща за здрави деца без имунни дефицити и без сериозни хронични заболявания във възрастта над 2 години.
Инжекционната ваксина се препоръчва на деца със съпътстващи здравословни проблеми – астма, сърдечни заболявания, диабет, имунен дефицит или други рискови състояния, тъй като тя е инактивирана и безопасна за широк кръг от деца.
Световните педиатрични организации посочват, че ежегодната противогрипна ваксинация на децата над 6 месеца е ключова стратегия за намаляване на заболяемостта и разпространението на грипа.
През последните години сякаш се говори по-малко за коклюш и скарлатина – намаляват ли случаите?
Случаите на заболявания като коклюш и скарлатина не са изчезнали, но благодарение на имунизациите в повечето страни те са по-рядко срещани и усложненията са значително по-редки в сравнение с преди десетилетия. Коклюшът, причинен от бактерията Bordetella pertussis, все още може да се наблюдава, особено при нередовно ваксинирани деца. Наблюдавали сме заболяването и при ваксинирани, но с много по-лека форма.
Скарлатината се причинява от стрептококи, като в последно време отчитаме и нетипично протичане, например с обрив, който се появява за кратно и спонтанно изчезва; само с лека температура, липса на „малинов език” т.е. не наблюдаваме пълната гама от характерни симптоми. Освен това ставаме свидетели и на много резистентни щамове. Тук е важно навременното включване на подходящ антибиотик след лекарска преценка.
Родителите често търсят имуностимулиращи продукти – кога е разумно да ги използват и как да ги избират?
Продуктите, които се рекламират като „имуностимуланти“, обикновено представляват хранителни добавки с комплексен състав. Често родителите ги избират самостоятелно, защото те не представляват лекарство в истинския смисъл на думата и затова са свободни за продажба в аптечната мрежа. За повечето здрави деца честите вирусни инфекции са част от нормалното съзряване на имунната система и не изискват допълнителен прием на медикаменти или добавки.
Благоприятни ползи може да има при често боледуващи деца, деца с рецидивиращи инфекции със сходно протичане, както и като допълваща терапия към основната за дадено заболяване. Във всички случаи е добре това да се консултира с лекар. Имуностимулиращи препарати може да се обсъждат при конкретни медицински показания – например при деца с повтарящи се инфекции с температура, доказан имунен дефицит, чести и тежки инфекции или специфични лабораторни отклонения. Изборът и на двата вида продукти, както и продължителността на приема, трябва да бъде съобразен с лекарски съвет и индивидуалните нужди на детето.
Какво показват последните изследвания за витамин D при деца? Какво да знаят родителите?
Витамин D играе важна роля не само за костното развитие, но и за функцията на имунната система. Той участва в регулацията на вродения и придобития имунен отговор. Ниските нива на витамин D у деца са свързвани с по-висока честота на респираторни инфекции и усложнения, включително инфекции на долните дихателни пътища.
Препоръките по света показват, че много деца особено през есенно-зимния период имат понижени нива на витамин D поради по-малко излагане на слънце. Затова е разумно при често боледуващо дете да се проследи серумното ниво на витамин D и при необходимост да се добавя витамин D в количество спрямо лекарските препоръки. За подрастващите е добре да приемат витамин D през студените месеци, с приемът му във възрастта до 1 навършена година е задължителен.
Какво е най-важното за храненето през зимата и прехода към пролетта?
Здравословното хранене през зимата и пролетта трябва да бъде с акцент върху разнообразие –белтъчини, сезонни плодове и зеленчуци, богати на витамини и минерали. Важно е да се ограничат захари и преработени храни, защото те не подпомагат добрия имунен отговор. Поддържането на добър хранителен статус е една от основните стратегии за подкрепа на устойчив имунитет при децата.
И един последен въпрос – добре ли са информирани родителите за включването на ваксината срещу варицела като задължителна?
Ваксината срещу варицела вече е включена в задължителния имунизационен календар. Някои родители все още имат въпроси или притеснения, но като цяло показват ангажираност и информираност. Важно е да се знае, че заболяването може да доведе до сериозни неврологични усложнения, особено при по-малки деца и рискови групи. Установено е, че имунизацията срещу варицела носи значителна защита и намалява тежестта на заболяването, дори при провеждане само на един прием. Също така трябва да се знае, че ваксинираните деца не подлежат на карантина.
