Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д-р Симона Керезиева e от гр. Гоце Делчев. Завършила е медицина в Медицински университет - София през 2018 г. От февруари 2019 г. работи като лекар-специализант в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Преди няколко дни се оказва , че тестът и за коронавирус е положителен и тя остава на домашно лечение. Днес разговаряме с нея – като лекар и пациент.
Д-р Керезиева, намирам Ви сама и в изолация, но с бодър дух и желание по-бързо да преодолеете това изпитание. Как се чувствате като пациент?
Като пациент изпитвам много и интензивни емоции, част от които и не много позитивни, но се старая да не им давам възможност да ме обземат постоянно. Вярвам, че това изпитание съвсем скоро ще свърши по най-благоприятния възможен начин.
В началото бях поставена под карантина като лице, контактно на вече доказан случай. Но тъй като при мен се появиха и клинични оплаквания от страна на горните дихателни пътища, реших, че е редно да си направя PCR тест, който, за съжаление, се оказа положителен. В първия момент бях доста обезпокоена от резултата, близките ми, колегите и приятелите ми също бяха разтревожени. И така от лекар се превърнах в пациент, обхванат от много и различни емоции. След първоначалния шок от новината се свързах по телефона с колегите от Столична РЗИ, от Клиника по нефрология и с личния си лекар, за да може да направим адекватна преценка на моето здравословно състояние и да стартираме лечение. И комуникацията ни е основно по телефона. За щастие, вече се чувствам доста по-добре и мога да си позволя да запълня част от времето си, като гледам филм или чета любима книга - нещо, за което нямам много време, когато съм на работа. Спокойно съм и вярвам, че в скоро време ще бъде сред пациентите и колегите си.
Епидемията върлува вече няколко месеца, как оценявате неверието в обществото, нежеланието да се спазват мерките на здравните власти, предразсъдъците и твърденията, че всъщност инфекция няма?
Епидемията COVID от новия SARS-CоV-2 е съвсем реална и, за съжаление, все повече нараства броят на заразените. Тъжно е, че има хора, които смятат ситуацията за конспирация и я подценяват по един или друг начин и отказват да спазват наложените мерки. Трябва да бъдем по-дисциплинирани и отговорни не само заради нашето собствено здраве, но и заради това на близките ни, а също и на хората с различни автоимунни заболявания и имунни дефицити. Сега повече от всякога имаме нужда да бъдем единни, за да можем заедно да се справим.
Близо две години сте част от екипа на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, как направихте избора да се посветите на тази специалност?
Още от дете знаех, че един ден ще бъда лекар. Купувах всички възможни детски книжки, посветени на човешкото тяло, исках за подарък все лекарски комплекти. Ако някой около мен беше пострадал, се втурвах да му помагам. Но никога не се бях замисляла какъв точно лекар искам да стана. Постепенно, навлизайки в тайните на медицинската наука, осъзнах, че искам да бъда интернист. И така естествено се стигна до избора ми да специализирам нефрология. За мен тя е най-комплексната специалност от цялата интерна, тя си взаимодейства по разнообразни начини с всички други медицински дисциплини. Друга причина да избера точно тази специалност е това, че бъбречните заболявания остават някак на по-заден план в сравнение с другите заболявания и много често не биват диагностицирани навреме, което за съжаление в някои случаи може да има необратими последствия за пациентите.
Започнала сте работа там като доброволец. Какво научихте през това време? Кои са учителите, на които дължите най-голяма признателност?
Преди да започна специализацията си в Клиника по нефрология, няколко месеца ходих там като доброволец като част от задължителния ми преддипломен стаж по вътрешни болести. Това беше времето, в което да науча как реално се случват нещата в една клиника, как да приложиш всички знания и умения, които си натрупал по време на следването си. И не на последно място – как цялата тази информация да я обединиш, да я разтълкуваш и да я приложиш за конкретната ситуация и пациент. И до ден днешен не спирам да се уча на това изкуство. В това отношение съм признателна на абсолютно целия екип на Клиника по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – от ръководителите проф. Делийска, доц. Лазаров, д-р Василев, през всеки един от лекарите, в това число неработещите вече при нас д-р Коларска и д-р Калудина, сестрите и санитарите. Не е имало човек от екипа, към кого аз да съм се обърнала с молба за помощ или съвет и той да не се е отзовал. В крайна сметка усилията на всички ни са насочени към пациента и искаме най-доброто за него.
Ние работим като една добре смазана машина. Доста често се случва да приемаме тежко увредени коморбидни пациенти с остро бъбречно увреждане. В тези случаи, независимо от това кой е лекуващият лекар на пациента, всички колеги обединяваме усилията си, за да сме максимално полезни за него и за да успеем да го спасим. Невероятно е да видиш как всеки един от персонала на Клиника по нефрология дава всичко от себе си, за да помогне и като резултат от общите ни усилия успяваме да спасим пациента. Тогава разбираш, че си на правилното място сред правилните хора.
Вече имате поглед върху развитието на нефрологията. Кои иновации в тази област според Вас промениха облика на специалността през последните години и какви са очакванията Ви за бъдещето?
Като всяка една медицинска дисциплина и нефрологията се развива, макар и с по-бавни темпове отколкото ни се иска на нас, лекарите. Текат различни проучвания, свързани със забавянето на прогресията на хроничното бъбречно заболяване, разбиране етиопатогенезата на редица заболявания и възможностите за терапевтично им повлияване, подобряване на бъбречно заместващото лечение чрез разработване на т.нар. „преносим изкуствен бъбрек“ и др. Именно с последните две събития са свързани и надеждите ми за бъдещото развитие на нашата специалност.
Коя е най-голямата Ви мечта в личен и професионален план?
В личен план си пожелавам здраве за себе си и близките ми. В професионален план желая да стана специалист, който помага на пациентите си и на когото те могат да разчитат.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си в този труден момент на борба с едно ново и непознато заболяване?
Пожелавам им да бъдат здрави, за да продължават да вършат безкористно работата си; сила, за да устоят на огромното напрежение, пред което се изправят ежедневно; вяра, че това скоро ще приключи. Нека намират удовлетворение от работата си всеки ден, защото няма нищо по-ценно от човешкия живот.
Д-р Калоян Персенски: Сам избрах лекарската професия, но семейната традиция също си каза думата
24.03.2024 09:55:20 Невена ПоповаД-р Татяна Генева: Един спокоен работен ден в спешното звено може да се превърне в истински екшън за секунди
17.03.2024 11:30:37 Невена ПоповаД-р Кристина Миткова: Тайната на щастието е да умееш да се предизвикваш и да научаваш нещо ново
10.03.2024 10:25:59 Невена Попова