Депутатите приеха на първо четене трите одобрени от комисия проекта на ЗЛЗ (Обновена)

Народните представители приеха на първо четене три от четирите внесени законопроекта за изменения на Закона за лечебните заведения, с които се регламентират възнагражденията на медиците.

Със 169 гласа „за“ и 25 „против“ депутатите одобриха проекта на „Възраждане“, с който се предлага основното месечно трудово възнаграждение на лекар без специалност и магистър–фармацевт без специалност да е не по-малко от 150 на сто от средната брутна работна заплата за страната, която се определя на база последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година, съгласно публикуваните официални данни на НСИ. Основното месечно трудово възнаграждение на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти и помощник-фармацевтите обаче според партия трябва да е не по-малко от 140 на сто от средната брутна работна заплата за страната.

От ПП-ДБ предлагат основното месечно трудово възнаграждение на лекар без специалност и магистър-фармацевт без специалност също да е не по-малко от 150 на сто от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на НСИ, а основното месечно трудово възнаграждение на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, да е не по-малко от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната, което получи подкрепата на 168 народни представители, 25 бяха „против“, а 1 се въздържа.

Предложението на управляващите - ГЕРБ, БСП и ИТН възнагражденията да бъдат договаряни в КТД, а при липса на договор да е не по-малко от предвиденото в последния сключен КТД, увеличено с процентното увеличение на средната брутна работна заплата за страната за периода от крайната дата на действието му до датата на определянето на основно месечно трудово възнаграждение въз основа на публикувани официални данни на НСИ, получи подкрепа от 175 депутати, 12 бяха против, а 5 се въздържаха.

Не се прие единствено предложението на партия „Величие“ заради заложените в него твърди суми на възнаграждения.

Депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов заяви, че тъй като ЕС насърчава колективното трудово договаряне, това е водило и управляващата коалиция  в текстовете на законопроекта им. "При липсата на такъв договор последното ниво на работната заплата ще се индексира с брутното ниво на средната работна заплата. Това означава, че реалният ръст на заплатите ще е 800 лв., като разходната част, която ще е необходима, е в размер на 600 млн. лв.", каза той.

„Когато постигнем договореност по числата, каквито и да се те, те ще влязат в сила от следващата финансова година. За да се случат, е необходим допълнителен финансов ресурс, който много трудно може да бъде намерен по средата или в края на една година. В Комисията по здравеопазване коментирахме и възможностите на НЗОК. Очаква се тя да завърши годината на дефицит, предвид решението на Конституционния съд за отпадане на лимитите на болничните заведения. За реализиране на предложените законопроекти е необходим финансов ресурс от 600 млн. лв. до 2,4 млрд. лв. За такива пари става въпрос“, каза председателят на Здравната комисия проф. Костадин Ангелов и призова дебатът да е професионален и да се води в Комисията.

Според депутата от ПП-ДБ Асен Василев пари в системата има и това не е теория. „Още след спирането на COVID-добавките успяхме да увеличим заплатите на медиците с 60%. Това обаче стана с преглед на болница по болница, колко са лекарите, сестрите и останалите специалисти във всяка от тях. Оказа се, че в 60% от болниците, които обхващаха около 80% от здравните специалисти, могат в рамките на съществуващите си бюджети да увеличат заплатите. За останалите лечебни заведения – областните и общинските болници, беше създаден специален фонд от 60 млн. лв. На базата на официалните данни сега, могат да се направят груби сметки колко ще струва увеличаването на заплатите. В системата в момента има 30 149 лекари, от които половината са в болнична помощ. Има над 21 984 други медицински специалисти, основно медицински сестри, от които 20 000 са в болнична помощ. При нашето предложение – 150% от средната работна заплата за лекар, говорим да се достигне 3664 лв. на месец. Като кажем, че има добавки за обучение и прослужено време, става ясно, че лекарската заплата ще е 2-2,5 пъти средната за страната. Това е малко над 1 млрд. лева годишно общо за всички лекари във всички болници, със сметката за медицинските сестри ще стане общо 2,2 млрд. лв. за персонал в болницата. Това са 51% от средствата за болниците за персонал. По НРД те трябва да плащат 60%. Имаме проблем с определени болници – малките общински болници в отдалечени места. Има проблем и с разпределението на средствата между лекарите в болниците“, каза той.

Проф. Андрей Чорбанов от ИТН заяви, че подходът за увеличение на заплатите трябва да се съобрази с всички разнопосочни желания в системата.  

Депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев отбеляза, че за последните 5 години е закупена 60% от високоспециализираната апаратура в болниците и единственият проблем са заплатите на хората, които работят с тази апаратура. По думите му е нужно лекарите също да имат минимална почасова ставка, както имат юристите, които също работят с хора с проблеми.

Според д-р Хасан Адемов от Алианс за права и свободи най-сигурният начин да се реши проблемът със заплащането на младите медици е като те започнат да получават дял от клиничните пътеки, по които работят.

Предстои законопроектите да бъдат обединени в един, като трябва да бъдат изчистени противоречията в тях и да се намери най-добрата формула за заплащане на труда на младите лекари. Предвид годишната отпуска на народните представители през август, очакванията са, че това може да се случи в началото на следващата парламентарна сесия. Преди това обаче се предвижда да има ново извънредно заседание на парламентарната здравна комисия.