Доц. Георги Ангов, д.м, е специалист невролог и отоневролог в София с над 20 години опит в областите световъртеж и нарушено равновесие, главоболие, тревожно-депресивни състояния, електрофизиология, физикална терапия на вестибуларните заболявания. Медицинското си образование завършва в Медицински университет София през 1995 г. Придобива специалност „Нервни болести“ през 2002 г. През 2002 г. защитава докторантура по медицина. От 1998 до 2004 г. е лекар ординатор към УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ – София. От 2004 г. до момента е главен асистент към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ – София. Специализирал е в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник. Съосновател е на „Баланс Клиник“ – първият у нас център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието.
Доц. Ангов, много често казваме „зави ми се свят“, но рядко си даваме сметка, че това може да не е съвсем безобидно състояние. Какво представлява световъртежът?
Световъртежът (или вертигото) е усещане за движение, когато всъщност човекът е в покой. Най-често се описва като илюзия, че всичко около нас се върти, люлее или накланя, или че самите ние се движим, без реално това да се случва. Това усещане може да бъде придружено от нестабилност, загуба на равновесие, гадене, повръщане, изпотяване или различни други симптоми - шум в ушите, главоболие и т.н.
Важно е да се разбере, че световъртежът не е заболяване сам по себе си, а симптом – сигнал, че нещо не е наред в тялото, най-често във вестибуларната система. Тя включва вътрешното ухо, вестибуларния нерв и мозъчните структури, които отговарят за ориентацията ни в пространството и поддържането на равновесие.
Световъртежът може да има разнообразни причини – от безобидни и преходни (като рязка смяна на положението на тялото) до по-сериозни състояния, като вестибуларен неврит, болест на Мениер или дори нарушения в кръвообращението на мозъка. Затова е важно той да не се подценява и да се търси лекарска консултация при повтарящи се или тежки епизоди.
Какви са видовете световъртеж?
Световъртежът се дели основно на два основни типа – вестибуларен и невестибуларен (или системен и несистемен), в зависимост от това дали произхожда от вестибуларната система или не.
Вестибуларният световъртеж (истински вертиго) е типичният „ротаторен“ световъртеж – усещането, че всичко се върти или че тялото се върти спрямо околната среда. Причината е нарушение във вътрешното ухо, вестибуларния нерв или центровете за равновесие в мозъка. Най-честите форми на вестибуларен световъртеж включват доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (ДППС) – възниква при смяна на положението на главата; краткотраен, но много интензивен и неприятен; вестибуларен неврит – възпаление на вестибуларния нерв, който причинява внезапен, силен и продължителен световъртеж (няколко дни), често със загуба на равновесие; болест на Мениер – хронично заболяване, съпроводено със световъртеж, продължаващ часове, заглъхване или шум в ухото и намаление на слуха. Функционалната замаяност е усещане за нестабилност, леко замайване или неясно „люлеене“, което не се дължи на структурно увреждане на вестибуларната система. Често се появява след прекаран вестибуларен епизод, силен стрес, тревожност или паник-атаки. Нарича се още персистираща постурално-перцептивна замаяност (PPPD).
Централния световъртеж пък е причинен от проблеми в мозъка (инсулти, тумори, множествена склероза и др.). Той по-рядък, но често по-сериозен.
Съществува и невестибуларен световъртеж (несистемен), който не е свързан директно с вестибуларния апарат и обикновено не се описва като „въртене“, а по-скоро като усещане за замайване, „празна глава“, нестабилност; предколапсни състояния – усещане, че ще загубите съзнание; дисбаланс при ходене без въртене. Причините могат да бъдат проблеми с кръвното налягане (особено при рязко понижение), сърдечносъдови заболявания, анемия, паник-атаки или тревожни разстройства и странични ефекти от лекарства.
Идентифицирането на точния тип световъртеж е ключово за правилната диагноза и лечение. Затова в клиничната практика обръщаме голямо внимание на описанието на симптомите, тяхната продължителност, провокиращи фактори и съпътстващи оплаквания.
Има ли заболявания, при които световъртежът да е един от симптомите?
Да, световъртежът може да бъде симптом на редица заболявания – както на вестибуларната система, така и на други органи и системи в организма. Някои от най-честите са вестибуларни заболявания - болест на Мениер – епизоди на световъртеж, шум в ухото, намаление на слуха; доброкачествен позиционен световъртеж (ДППС) – кратки пристъпи при движение на главата; вестибуларен неврит – внезапен, силен световъртеж без загуба на слух; двустранна вестибуларна хипофункция – хронично чувство за нестабилност, особено при движение. При неврологични заболявания като инсулт (особено в задна черепна ямка) – световъртеж, двойно виждане, говорни или двигателни нарушения; мозъчни тумори – прогресивно влошаващ се световъртеж с други симптоми; множествена склероза – може да започне с епизод на замаяност или нестабилност. При сърдечносъдови заболявания - ритъмни нарушения, ниско кръвно налягане, сърдечна недостатъчност водят до замаяност или усещане за припадък. Ортостатичната хипотония е свързана със световъртеж при рязко изправяне. Метаболитни и вътрешни болести - анемия, ниска кръвна захар, дехидратация причиняват обща слабост и замайване. При щитовидни нарушения – особено при хипотиреоидизъм. Психогенни причини като тревожност, депресия, панически разстройства могат да причинят усещане за замайване, „плаваща“ нестабилност.
Световъртежът е симптом с много лица. Точното определяне на причината изисква внимателно снемане на анамнеза, физикален преглед и при нужда – допълнителни изследвания. Затова не трябва да се пренебрегва, особено ако се повтаря или е придружен от други неврологични оплаквания.
При какви условия човек трябва да се обърне към специалист?
Световъртежът понякога е безобиден и краткотраен, но има ситуации, в които може да сигнализира за по-сериозен проблем. Затова е важно да се потърси консултация със специалист – най-често отоневролог, УНГ-специалист или невролог, когато световъртежът се повтаря често или продължава повече от няколко дни; има внезапно начало и е много силен – особено ако не можете да стоите или ходите стабилно. Придружен е от други симптоми като двойно виждане, слабост в крайниците, затруднен говор, изтръпване на лице или тяло, загуба на съзнание, силно главоболие, имате шум или заглъхване в ухото, загуба на слух, замайване при смяна на положението (например при лягане или ставане от леглото), което не отшумява, вече имате установени сърдечносъдови или неврологични заболявания – и се появи нов световъртеж, замаяността е съпътствана от тревожност, паника или усещане за дереализация, които нарушават ежедневието. Своевременната диагноза е от ключово значение – много от състоянията са лечими или контролируеми, ако бъдат хванати навреме. Не е нужно да търпите или „свиквате“ със симптома – по-добре е да разберете причината и да получите правилно лечение.
Какво представлява Мениеровата болест?
Мениеровата болест е хронично заболяване на вътрешното ухо, което засяга както равновесието, така и слуха. Характеризира се с повтарящи се епизоди на световъртеж, шум в ухото (тинитус), чувство за пълнота или натиск в засегнатото ухо и загуба на слуха. Заболяването обикновено засяга само едното ухо, но в по-редки случаи може да стане двустранно.
Основните симптоми са пристъпен световъртеж, който продължава от 20 минути до няколко часа и е придружен от гадене и загуба на равновесие; шум в ухото – често като бучене или пищене; загуба на слуха, която в началото е обратима, но с времето може да стане постоянна; усещане за натиск или пълнота в ухото.
Точната причина не е напълно изяснена, но се смята, че се дължи на натрупване на излишна течност (ендолимфа) във вътрешното ухо, което нарушава нормалната функция на вестибуларния и слуховия апарат. Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза (повтарящи се пристъпи със специфична симптоматика), слухови тестове (аудиограма), вестибуларни изследвания и изключване на други заболявания. Няма универсално лечение, което да излекува болестта напълно, но симптомите могат да се контролират чрез диета с ниско съдържание на сол – намалява задържането на течности; медикаменти – срещу световъртеж, гадене и тревожност; диуретици – за контрол на ендолимфното налягане; вестибуларна рехабилитация, а в по-тежки случаи – инжекции в ухото или хирургични процедури.
Мениеровата болест може да окаже значимо влияние върху качеството на живот, но при правилно проследяване и подходящо лечение, повечето пациенти успяват да контролират симптомите и да водят нормален живот.
Как се лекува световъртеж? Може ли човек да се лекува сам?
Лечението на световъртеж зависи изцяло от причината. Световъртежът не е заболяване, а симптом, затова най-важната стъпка е да се установи какво го предизвиква – дали става дума за проблем с вътрешното ухо, нервната система, сърдечносъдовата система или дори психогенен фактор.
При доброкачествен позиционен световъртеж (BPPV) се провеждат специални лечебни маневри (например маньовър на Епли или Семонт), които преместват отложените частици във вътрешното ухо и облекчават симптомите почти незабавно. При вестибуларен неврит се използват вестибуларни потискащи средства (антиеметици, антихистамини), рехидратация и вестибуларна рехабилитация (упражнения за възстановяване на равновесието). При болестта на Мениер се прави комбинация от диета с ниско съдържание на сол, диуретици, медикаменти срещу световъртеж и, в тежки случаи, инжекции или хирургия. При тревожни разстройства и функционална замаяност често помагат психотерапия, медикаменти срещу тревожност и редовна физическа активност, специализирана вестибуларна рехабилитация.
Централният световъртеж (при инсулт, тумор и др.) изисква спешна и специализирана неврологична помощ – тук самолечението е абсолютно противопоказано.
В леките и краткотрайни случаи, например замаяност при рязко ставане, обезводняване или стрес, е възможно временно облекчение с почивка, хидратация и избягване на резки движения и е възможно да се приложи самолечение. Но световъртежът не трябва да се лекува на сляпо. Със самолечение е възможно да прикриете симптоми на сериозно заболяване (например инсулт), неподходящи лекарства могат да влошат състоянието, а забавянето на диагнозата усложнява лечението. Препоръка ми е, ако световъртежът е повтарящ се, силен или придружен от други симптоми (шум в ухото, загуба на слух, слабост, двойно виждане), не отлагайте посещение при специалист – най-добре отоневролог или невролог.
Какво се случва, ако човек с Мениеров синдром продължително време подценява състоянието си?
Ако Мениеровата болест (или синдром) не се диагностицира и лекува навреме, тя може значително да влоши качеството на живот и да доведе до трайни увреждания. Най-сериозните последици от нелекуван или подценен Мениеров синдром включват постепенна и трайна загуба на слуха, при която слухът се влошава временно по време на пристъпите, но с времето увреждането може да стане постоянно и необратимо, особено ако пристъпите са чести и нелекувани, и хроничен световъртеж и загуба на равновесие, при който организмът понякога не успява да компенсира нарушената функция на вътрешното ухо. Това води до постоянно усещане за нестабилност, което ограничава нормалното движение, работа и социален живот. Страхът от следващ пристъп често води до тревожност, депресия и социална изолация. Много хора започват да избягват пътувания, събирания или дори напускане на дома. Световъртежът и внезапната загуба на равновесие повишават риска от падания, травми на главата и крайниците, особено при по-възрастни пациенти.
Защо не бива да се отлага лечението?
Макар че невинаги можем да постигнем пълно излекуване на Мениеровата болест, ранната диагноза и подходящото лечение могат: да намалят честотата и тежестта на пристъпите; да забавят или предотвратят трайната загуба на слуха; да подобрят качеството на живот и емоционалния комфорт на пациента. Подценяването на Мениеровия синдром не само задълбочава физическите симптоми, но и създава психическа и социална тежест. Редовното проследяване, правилната терапия и промяната в начина на живот са ключови за контрол над заболяването и нормално ежедневие.
Снимка: в. Капитал
