Доц. Мангъров: Медицината се основава на знания, на опит и е донякъде изкуство

Доц. д-р Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД - София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Роден е в Стара Загора, но е завършил Английска гимназия и ВМИ в Пловдив. През 1983-1986 е редовен аспирант в Катедрата по инфекциозни болести на МУ-София. Придобива научна степен “кандидат на медицинските науки (дм) ” през 1986, а две години по-късно специалност  по инфекциозни болести. През 1993 придобива втора специалност по детски болести. От 1983 г. работи в Инфекциозна болница –София.

Доц. Мангъров, как решихте, че медицината ще е ваша професия?

Аз исках да уча физика, но баща ми ми каза, че това е възможно най-независимата професия и че в нея си възможно най-свободен. Съгласих се с него и кандидатствах.  

А инфекциозните болести как избрахте?

Случайно. Имаше такава аспирантура, на която се явих, спечелих я и оттам тръгнаха нещата. Исках да стана или хирург, или педиатър. Хирург не можах да стана, но тъй като тази аспирантура, (сега се нарича докторантура), беше свързана с деца и тръгнах в тази посока.

Откъде идва интереса Ви към работата с деца?

Майка ми е педиатър. По начало много по-приятно е да общуваш с деца, а за да можеш да лекуваш едно дете, трябва да установиш контакт с него. Трябва да му влезеш под кожата. Освен това педиатрията е много лесна специалност. Там има четири болести  - температура, кашлица, повръщане и диария. При децата нещата не са толкова сложни, но трябва да можеш да разбереш детето, за да можеш да разбереш причината за заболяването. Инфекциозните болести са около 70% от детската патология, другите са хронични. На инфекциозните болести най-хубавото е, че след като се проведе лечението, децата стават като нови. За съжаление има случаи, в които нещата не свършват както ни се иска, но въпреки това е много интересно.

Кои са най-тежките случаи при инфекциозните болести при децата?

В миналото децата в Инфекциозна болница най-често умираха от остри диарии. Когато дойдох тук през 1983 г. годишно умираха между 25 и 30 деца, сега най-много едно-две, а имаме и години, когато никой не умира. Другата тежка инфекциозна патология са невроинфекциите - менингитите и енцефалитите. Преди лекувахме по 30-40 деца годишно, сега, след въвеждането на ваксините за бактериални менингити, лекуваме по десетина. Другото, което ни беше основно занимание преди 37 години, когато дойдох тук, бяха кърмачетата на 3-4 месечна възраст с хепатални коми от остър хепатит В. При тях заразяването става от майката при раждането и в определен процент от случаите се развива остра чернодробна недостатъчност - хепатална кома. Имахме по десетина случая на година. След като 1992 г. се въведе задължителната имунизация на всички новородени за хепатит В, от 1995 г. не съм виждал кърмаче с хепатална кома. По отношение на хепатит В ние сме ендемична зона, около 4-5% от населението, както мъже, така и жени, са носители на вируса. Когато тези жени раждат, те заразяват новородените си. И при една част от тези новородени, 3-4%, се стига до хепатална кома, а в тези случаи смъртността е над 70%. След въвеждането на имунизацията, всичко това спря. Хората го приемат за даденост, а то е резултат от ваксината. Когато дойдох в болницата, имахме две хепатитни отделение - едно мъжко и едно женско, с по 60 легла. Сега имаме един сектор с десетина легла, които обикновено са празни.

Така ли стоят нещата и с различните шарки?

Да, по същия начин. Дълги години нямахме случаи на морбили, но изведнъж преди 9 години настъпи една експлозия. Тогава се разболяха над 24 000 души, 95% от ромската общност, повечето деца и 24 от тях починаха. След това имахме единични микроепидемии и от тази година всичко започна отначало. Хората са същите. Някои не се ваксинират от глупост,  други от невежество.

Какво може да се направи срещу антиваксър движенията, в които се включват все повече образовани хора с добър финансов статус?

Нищо не можем да направим. Не можем да ги накараме насила. За съжаление в дъното на всеки такъв случай стои някой лекар. Тези високо интелигентни и четящи майки и татковци винаги преди да предприемат действия, се консултират с лекар. Не е задължително да е специалист в тази област, но той е човек, който „разбира“ и на когото те имат доверие. За съжаление в медицинското съсловие има доста изразени антиваксърски настроения и това е в дъното на всичко.

На какво се дължат тези настроения?

Ако не си внимавал в часовете на лекции и упражнения или пък ако си станал хомеопат, това е резултата. За съжаление всички, които се занимават с алтернативна медицина са антиваксинално настроени. Една от причините за това е, че когато като лекар не можеш да изкараш нищо, но като алтернативен лечител печелиш много солидни доходи, изборът е естествен. Ако едните го правят от невежество, то другите - от дълбоко скрит комерсиален интерес. Като пример ще дам ваксината срещу шийката на матката. Всяка година в България умират между 350 и 400 жени от това заболяване. Това е все едно два самолета, които летят София-Варна, да падат годишно и на никой да не му прави впечатление. И да има хора, които на конгресите по акушерство и гинекология да заявяват, че са против ваксината и я смятат за измишльотина. А човешкият папилома вирус не е отговорен само за рака на шийката на матката, той поразява и мъжете като дава рак на пениса, на ануса, на ларингса, на фарингса, така че ваксината е както за момиченца, така и за момченца. Това е нобеловата награда за 2008 г. и въпреки това за миналата година са ваксинирани едва две-три хиляди момичета. Като тези, които са над детската възраст са малко над 40%.

Другият голям проблем по отношение на здравето е лечението на вируси с антибиотици. Как може да се преустанови това?

То също произтича от некомпетентността на тези, които лекуват. За да лекуваш нещо, трябва да имаш диагноза. Ако я нямаш и изписваш антибиотик, просто не знаеш какво правиш. Това е вид застраховка за лекаря. Антибиотиците нямат профилактично действие. Не може да се лекува нещо, което го няма. Не може да си гипсираш крака, преди да го счупиш, профилактично. Може да го направиш, но е тъпо. Често пъти и ние не знаем какъв точно е вирусът, който лекуваме, но и за самото лечение това не е толкова важно. Хубаво е да знаем какво лекуваме, но това не означава, че трябва да използваме всичко, което го има в аптеката. Медицината не е аритметика. Много пора си мислят, че диагнозата се поставя в лабораториите и след това хората се лекуват в аптеките. Медицината се основава на знания, на опит и е донякъде изкуство.  

Защо децата боледуват толкова по време на летните ваканции?

Защото са нови. Техните родители вече са изградили имунитет, докато децата колкото по-малки са, толкова по- са нови и съответно незащитени. Всички инфекциозни заболявания идват от човек на човек и когато едно дете бъде заведено някъде, където има голямо множество хора, шансът то да пипне някой вирус или бактерия е огромен.

Имате ли случай в практиката си, който не можете да забравите?

Имам, но не искам да си ги спомням. Ако човек започне да се вживява като лечител и спасител, нещата свършват зле. Всичко се решава на място, при всеки случай трябва да се работи на максимум. Емоциите съществуват, но трябва да бъдат оставяни настрани.  

Въпреки че изпитвате огромно удоволствие от общуването с деца, всекидневието в болницата е напрегнато. Как се разтоварвате?

Аз се забавлявам, това не е работа. Но си имам удоволствия и извън болницата. Ходя да плувам и да стрелям. Членувам в един стрелкови клуб и стрелям и с пистолет, и с пушка, и с всичко.  Просто се забавлявам.

Снимка: Надежда Ненова