Законите, които парламентът не прие

За една година работа 49-ия парламент прие два бюджета на НЗОК и МЗ, одобри Националната здравна стратегия, методиката за заплащане на онколекарствата, реимбурсирането на лечението на пациентите с редки болести, когато то е започнало преди навършването на 18-годишна възраст, както и промените в Закона за лекарствата за хуманна медицина, с които се цели по-добра проследяемост на лекарствата и решение на проблема с недостига им. През юли 2023 г. Народното събрание избра управител на НЗОК от втори опит, а през април 2024 г. го освободи заради неоттеглена навреме оставка.  Междувременно депутатите гласуваха нови правила за избор на подуправител и одобриха правомощията му да са равни на тези на управителя.

Редица законопроекти обаче не стигнаха до обсъждане в пленарна зала, тъй като не успяха да намерят място в дневния ред на здравната комисия. Други пък бяха приети на първо четене от парламента, но парламентарното време така и не стига, за да бъдат гласувани окончателно.

Три законопроекта, внесени от Министерски съвет,

отлежават в деловодството на Народното събрание. Това са Законът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Законът за изменение и допълнение на Закона за медицинските изделия и Законът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Припомняме, че трети парламент не успя на разгледа промените в Закона за медицинските изделия, след като вече бяха внасяни веднъж през 2021 г. и втори път – през ноември 2022 г.

В мотивите си към законопроекта министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков уточнява, че проектът е изготвен като мярка по Плана за действие за 2020 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Междувременно в сила влязоха два Регламента на ЕС, което налага да бъдат премахнати някои от разпоредбите в Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на внесения на 2 ноември 2022 г. в НС проект на ЗИД на ЗМИ.

С измененията се предлага да бъдат предоставени правомощия на министъра на здравеопазването или упълномощен от него зам.-министър да разпореди със заповед временно спиране предоставянето на конкретно изделие на пазара; прилагане на специфични изисквания към предоставянето на изделието на пазара;  забрана на предоставянето на изделието  и изтегляне или изземване на изделието. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) се определя за национален компетентен орган по прилагането на двата регламента, които предоставят възможност на държавите членки да прилагат национални разпоредби относно условията и реда за извършване на дистрибуция на медицински изделия и изделия за ин витро диагностика.

Промените в ЗЛПХМ също извървяха дълъг път, но така и не стигнаха до реализация. Сред най-съществените изменения са ускоряване на административна процедура по издаване на разрешението за извършване на паралелен внос в случаите на установен недостиг на конкретен лекарствен продукт, както и промяна в алгоритъма на изчисление на недостига на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които се подава информация в СЕСПА.

Предвиждаше се за извършването на преценка на промяна в алгоритъма на изчисление в СЕСПА като се взима предвид 100 % от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, вместо досегашните 65%. Според предложеното изменение стойността се изчислява въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 12 месеца, считано от деня на извършване на анализа, вместо както до сега за период от 6 месеца.

Законопроектът предвижда и в списъка за забрана на износа на лекарствени продукти да се включват и медикаментите, за които е подадено уведомление за планирано временно или постоянно преустановяване на продажбите, уведомление за преустановяване на продажбите на лекарствения продукт в резултат на непредвидими обстоятелства, както и лекарствата, включени в списъка за специфичен недостиг, публикуван на интернет страницата на Европейската агенция по лекарствата, които са включени в Позитивния лекарствен списък.

Вероятно един от най-спорните законопроекти, които не стигнаха до обсъждане, е този за изменение на ЗЛЗ, тъй като с него се предлага въвеждането на мораториум за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, както и за разкриване на нови дейности в съществуващи болници, до актуализацията на Националната здравна карта.

Със законопроекта се предлага възстановяването на Агенцията по трансплантации чрез отделянето й от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, като и конкретна нормативна регламентация за регистрация на втори и следващ адрес на лечебните заведения. Сред предложенията е облекчаване на процедурата по издаване на удостоверение за лекари, работещи в болничната помощ, които регистрират индивидуални практики за специализирана извънболнична медицинска помощ и възстановяване на акредитацията на лечебните заведения.

Отпадат и редица предложения на депутати за законодателни промени

До второ четене не стигна законопроектът на „Възраждане“ за създаване на денонощни аптеки, финансирани от държавата в областите на страната, където такива аптеки липсват. До второ четене не стигна и проектът на д-р Александър Симидчиев за създаване на Стратегически здравен съвет, който да осигурява приемственост и да гарантира, че здравеопазването няма да става жертва на политическите кризи.

До второ четене не стигна и общият законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, в който са отразени приетите на първо гласуване на 6 март 2024 г. предложения на народния представител от ПП-ДБ Васил Пандов относно промени в НЗИС и дублирането на хартиена и е-документация в някои случаи; предложенията, внесени от колегата му д-р Александър Симидчиев относно правилата, по които трябва да работи телемедицината у нас, и предложенията, внесени от д-р Александър Симидчиев, проф. Костадин Ангелов, доц. Джевдет Чакъров и доц. Васил Пандов относно регламентиране на оказването на първа помощ и регламентирането на употребата на дефибрилатори на обществени места у нас.

На следващия парламент е оставено да забрани употребата на енергийни напитки от деца и на употребата на всички видове тютюневи изделия на закрити и някои открити обществени места.

Въпреки създадена работна група за промяна на Закона за психичното здраве и това, че измененията бяха приети на първо четене, в крайна смета има вероятност той също да бъде оставен за преправяне от следващия парламент. „Искаме да приемем законопроект, който да има стойност, смисъл, да бъде добре приет и от съдебната система, и от психиатричната. Няма да пледираме за тридневен срок. Ще оставим срока от 7 дни, който е за предложения между първо и второ четене, и веднага след изборите ще направим работна група, в която още веднъж да чуем мнението на всички специалисти. От една страна трябва да направим решителна крачка напред, но от друга е факт, че ако направим нещо, което не се приема и няма да бъде прилагано, няма да сме направили истинска решителна крачка напред“, каза след гласуването на промените в зала председателят на работната група Деница Сачева миналата седмица.

За утрешното заседание на парламентарната здравна комисия, което вероятно ще и последното заседание преди ваканцията, е планирано да бъдат гласувани на второ четене Законът за изменение на Закона за съсловните организации, с който се създава самостоятелна съсловна организация на фелдшерите и лекарските асистенти и Законопроект за допълнение на Закона за здравето, внесен от проф. Андрей Чорбанов от ИТН, с който се създават мобилни аптеки.