Около 3000 лекарства са изчезнали от българския пазар в периода между 2014 и 2022 г. Основната причина за изтеглянето на голяма част от достъпните медикаменти е нерентабилността на производството и продажбата им, обясни пред bTV председателят на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев.
По думите му недостигът на лекарства не е проблем само за България, а за целия Европейски съюз. Причините обаче са различни при иновативните и при генеричните медикаменти.
„Когато става въпрос за скъпоструващи иновативни медикаменти, основният проблем за липсите е свързан със свободното движение на стоки и услуги или т. нар. паралелна търговия в рамките на Европейския съюз – нещо, което е напълно нормално и законно“, каза Хаджидончев. Той посочи, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа. Това стимулира търговци да купуват медикаменти от българския пазар и да ги продават в държави, където цените са по-високи.
При генеричните лекарства, които се използват масово за лечение на хронични заболявания, проблемът е различен. „Последните години много медикаменти бяха изтеглени от пазара и основната причина за изтеглянето им е нерентабилност. Цената, която е регулирана, е такава, че производителят или почти не печели, или е на загуба и затова взима решение да изтегли съответния медикамент“, коментира председателят на БГФармА. Според Хаджидончев ситуацията се е усложнила особено след пандемията от COVID-19, когато разходите за производство са нараснали значително. Цените на активните субстанции, които се произвеждат основно в Китай и Индия, са скочили драстично. Увеличили са се и разходите за енергия и транспорт, докато цените на лекарствата продължават да бъдат регулирани.
„Не е нормално една опаковка антибиотик да е на цената на едно кафе“, коментира той.
По думите му при редица критично важни медикаменти на пазара е останал само един производител. Това създава риск от недостиг, ако възникне производствен или качествен проблем. Той подчерта, че е необходимо да се гарантира присъствието на повече от един производител на критично важните лекарства, за да се осигури постоянната им наличност.
Относно разликите в цените на лекарствата между България и други европейски държави Хаджидончев обясни, че цените зависят от редица фактори – големината на пазара, местните регулации, конкуренцията и решенията на фармацевтичните компании. Значение има и дали медикаментът е местно производство, или е вносен.
Той подчерта, че цените на лекарствата в България са строго регулирани, особено при продуктите, отпускани по лекарско предписание. Регулации съществуват и при лекарствата без рецепта, включително по отношение на част от надценките и отстъпките в аптеките.
По повод предстоящите проверки на Комисията за защита на потребителите Хаджидончев заяви, че няма притеснения.
Въпреки проблемите с недостига на медикаменти, България разполага със значително производство на генерични лекарства, което според Хаджидончев помага за ограничаване на липсите.
„Липси има в целия Европейски съюз и в световен мащаб. Много от западноевропейските държави говорят за много по-сериозни липси, отколкото в България“, заяви той.
По думите му 10% от заетите в производството на генерични медикаменти в Европейския съюз се намират в България.
