Интерконтинентална роботизирана операция с дистанционно управление на хирургичните инструменти извършиха Медицинският университет – Плевен, Центърът за компетентност „Леонардо да Винчи“ и Клиниката по онкологична хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен на 20 октомври 2026 г., съобщиха от вуза. Интервенцията беше извършена от ректора на МУ – Плевен проф. д-р Добромир Димитров, който управляваше хирургичната система от специализирана конзола в Шанхай, Китай, докато пациентът се намираше в операционната зала в Плевен.
Пациентът беше опериран по повод лява ингвинална херния чрез минимално инвазивен роботизиран подход – трансабдоминална преперитонеална пластика (TAPP). Използвана беше хирургичната роботизирана система Toumai на MicroPort MedBot. От Шанхай проф. д-р Добромир Димитров извърши основните етапи на хирургичната интервенция, включително дисекцията, поставянето на хирургичното платно и зашиването на перитонеума.
През цялото време до пациента в операционната зала в Плевен беше разположен екип от специалисти, готов да поеме управлението на операцията при необходимост. В него участваха доц. д-р Мартин Караманлиев и доц. д-р Полина Маринова като хирурзи до пациента, д-р Славина Йоханова – анестезиолог, операционните сестри Виолета Динова и Жаклин Михайлова и анестезиологичната сестра Юлияна Въткова.
В Шанхай проф. Димитров беше придружен от д-р Стефка Петрова, която преминава обучение за работа със системата Toumai. По време на интервенцията тя подпомагаше непосредствената комуникация и координацията между хирурга в Китай и медицинския екип в Плевен.
Реализирането на операцията беше предшествано от четири дни технически изпитвания на комуникационната връзка между двете локации, роботизираната система и механизмите за безопасност. Медицинските и инженерните екипи провериха стабилността на видеопредаването, реакцията на инструментите при дистанционно управление и възможността за незабавно поемане на управлението от хирурга на място.
Непосредствено преди началото на интервенцията възникна техническо предизвикателство, свързано с многократни прекъсвания в управлението на инструментите. След възстановяване на стабилното управление проф. Димитров пристъпи към дистанционно извършване на оперативните етапи. Същинската интервенция продължи приблизително един час, като движенията на инструментите бяха изпълнявани бавно и контролирано. Отчетената латентност на комуникационната връзка по време на операцията беше около 160–180 милисекунди. Операцията беше завършена успешно. Пациентът беше изведен от анестезия, в добро непосредствено следоперативно състояние.
След интервенцията проф. д-р Добромир Димитров сподели:
„Днес сбъднах една мечта, която ме съпътства още от детството. Като дете сглобявах механични роботи от конструктори и мечтаех някой ден те да могат да се управляват дистанционно. Тогава това изглеждаше като научна фантастика. Десетилетия по-късно имах възможността да извърша реална хирургична операция на пациент в България, докато се намирам на другия край на света. Това беше сериозно изпитание не само за технологията, но и за всички участници. Най-важното за мен е, че пациентът е добре. Успехът принадлежи на целия екип – хирурзи, анестезиолози, медицински сестри, инженери и технически специалисти в България и Китай.“
Екипът изказва специална благодарност на колегите си от УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен и УМБАЛ „Медика“ – Русе за методичната и организационната подкрепа при подготовката и реализирането на проекта.
