Д-р Иглика Станчева е специалист по УНГ болести. Работи повече от 15 год. в единственото в България Детско отделение по УНГ болести към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София. Главен асистент е към Катедрата по УНГ болести към Медицински Университет, София, където има защитена докторска дисертация.
Д-р Станчева, споделихте, че в последните дни в детския УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ има бум на отитите. Как си го обяснявате?
Да, през последните няколко седмици имаме драстично увеличаване заболеваемостта от остро гнойно възпаление на средното ухо при децата, което е необичайно за това време от годината. Някои от тях лекуваме амбулаторно, но имаме и доста дечица, които са на болнично лечение. Според мен няколко са причините за това. На първо място, цялостното отпадане на всички ограничителни противоепидемични мерки е нормално да доведе повишаване на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища – ринити, фарингити, тонзилити, ларингити. Острите гнойни отити са почти винаги усложнение на една банална хрема, ето защо се увеличава и техният брой, съответно. Децата се върнаха към нормалния си ритъм на обучение – посещават детски ясли, градини, училища. В един затворен детски колектив вероятността за заразяване е по-голяма. Масовата употреба на защитни маски, но носени продължително време без да се сменят, както и съхранявани неправилно, когато не се използват, стават резервоар за развитие на патогенни бактерии, които се вдишват през носа и гърлото, а впоследствие преминат и към ушите. Смятам също, че прекомерната употреба на антибиотици през последните години, образуването на биофилми в човешкия организъм, и др. доведоха до значително повишаване на антибиотичната резистентност, което е огромен световен проблем. Напоследък наблюдаваме, че отитите в детската възраст протичат по-продължително, по-трудно се поддават на антибиотично лечение. В момента имаме няколко деца с остър гноен отит в Детското УНГ отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които не се повлияват от антибиотиците, с които стандартно се лекува това заболяване, което наистина вече е плашещо.
Случвало ли се е досега?
По отношение лечението на остър гноен отит при децата, се е случвало, но изключително рядко, като спорадични случаи. През последните години обаче, употребата на т.нар. „тежка артилерия“ сред антибиотиците, е все по-честа. Искам да отбележа, че това се наблюдава и при други инфекции от областта на ушите, носа и гърлото. В тази връзка ще посоча няколко цифри. Според проучване, публикувано в медицинското списание Lancet, от антибиотична резистентност през 2019 г. са починали над 1,27 млн. души в целия свят, т.е. повече от починалите от СПИН (680хил. за 2020 г. според СЗО). Към 2050 г., по данни на Световната здравна организация, те ще са над 10 млн. годишно. Наистина стряскаща статистика.
Има ли някаква възрастова група, при която по-често се наблюдава гнойнното възпаление на ушите или преглеждате деца от всякакви възрасти?
Острият гноен отит се среща при деца от всички възрастови групи, но най-често страдат деца между 1 и 5 години. Този пик на заболяването се обяснява с анатомичните особености и функционална незрялост на детския организъм. Пространствата в носа и носоглътката са много тесни, децата все още не могат да си почистват носа – да се издухват, което предразполага към задръжка на инфекцията и преминаването й към ушите. Кихат, кашлят едно срещу друго, пипат навсякъде, лапат различни предмети, опознавайки по този начин света около себе си. Освен това все още имунната система в този период е незряла - провежда се т. нар. имунологично училище. След седмата година заболеваемостта от инфекции на горните дихателни пътища, както и от отити започва да намалява, като възрастните боледуват по-рядко. По наши наблюдения, обаче и при тях в момента заболяването зачестява.
С какви оплаквания идват при вас родителите?
Най-честото оплакване е болка в ухото, като може да е ангажирано само едното или двете уши едновременно. Болката е с различен интензитет, но в повечето случаи е доста силна и то предимно нощем. Децата плачат, пищят, родителите приемат доста драматично ситуацията и са много разтревожени. Докато по-големите могат да кажат, че ги болят ушичките, то при малките ни пациенти нещата са по-различни. При тях по индиректни симптоми, които ни разказват родителите, можем да се ориентираме, че има проблем с ушите. Обикновено те стават по-неспокойни, раздразнителни, отказват да се хранят, по време на сън се събуждат с плач, забиват главичка във възглавницата, пипат или дърпат ушичките, понякога е възможно да имат и повръщане. Тоест заболяването при тях протича по-скоро с обща симптоматика. Температурата не е задължителен симптом в началото, но при напредване на възпалението и тя се повишава. Ето защо при изброените по-горе оплаквания, кърмачета и деца с температура от неясен произход, е необходимо да се консултират с УНГ специалист за изключване на остър гноен отит. С напредване на възпалението е възможно да има и намаление на слуха, което обикновено се възстановява след оздравяване. В редки случаи, при ангажиране на слуховия нерв, най-вече при вирусни инфекции, слухът остава трайно намален. Възможно е да има повръщане, световъртеж. При по-напреднали случаи тъпанчевата мембрана може да се пробие и от ухото да изтече гноевиден секрет. Понякога секретът е кръвенист, като това е по-характерно за вирусните отити.
Може ли отитът да се самоограничи или при всички случаи е нужна лекарска помощ?
Тъй като острият гноен отит е усложнение на банална хрема, трябва лечението на всяка хрема да започне навреме с промивка, почистване и издухване на носа, капки за нос, които да намалят отока на лигавицата на носа и да подсушат секретите. Категорично антибиотичните капки не са първо средство за лечение на хремата. Много е важно детето от ранна възраст да се научи да издухва носа си. Ако има болка в ушите, да се даде обезболяващ медикамент през устата, а ухото да се затопли, за да може детето да се успокои през нощта. На сутринта да се консултира с УНГ специалист. Не винаги възпалението на ушите се лекува с антибиотик В случаите, когато има повишена температура и болки в ушите, неповлияващи се от аналгетици и антипиретици, гадене, повръщане, световъртеж, намаление на слуха, изтичане на секрет от ушите, подуване зад ухото, задължително да се направи консултация с УНГ специалист. Тук искам да обърна внимание на родителите, ако забележат да изтича секрет от ушите на детето, да не ги мокрят и да не поставят капки, без консултация с УНГ специалист, защото в тези случаи не всички капки са подходящи.
До какви усложнения може да доведе това?
За съжаление, усложнения са много и са най-разнообразни. Дали ще се развие усложнение на острия гноен отит зависи от различни фактори – моментното общо състояние на организма, наличие на придружаващи заболявания (при деца с имунологични заболявания, с алергия, със захарен диабет и др. отитът протича по-тежко и продължително), дали детето е често боледуващо, дали е имало предходни възпаления на ушите, особено през последните месеци, какъв е причинителят на възпалението и др. За развитие на усложнения важен фактор е и кога е започнато лечението на отита. Ако е назначен антибиотик – какъв, в каква доза и колко продължително е приеман. Има немалко родители, които след като температурата на детето спадне и болката в ушите отзвучи, смятат, че то е излекувано и спират антибиотичното лечение. За съжаление оплакванията само след няколко дни се възобновяват и отново стартираме лечението от нулата, а понякога може да се наложи и оперативно лечение.
Усложненията могат да се развият още по време на острата фаза на отита или във възстановителната. Често при възпаление на ухото зад тъпанчевата мембрана се събира гноен секрет, което налага тя да се пробие, за да се евакуира този секрет. При продължило по-дълго възпаление, 14 дни и повече, инфекцията може да ангажира и костта, в която се намира средното ухо и да се стигне до развитието на т.нар. отоантрит или мастоидит при по-големите деца. В тези случаи температурата, болката в ангажираното ухо се задържат, въпреки лечението. Освен това се появява и болка, зачервяване, подуване зад ангажираното ухо. Лечението в тези случаи е единствено оперативно. В резултат на натрупване на гной в средното ухо, е възможно да се ангажира и лицевия нерв, който преминава оттам и да се стигне до изкривяване на лицето от съответната страна – имали сме и такива дечица в отделението. Възможно е инфекцията на ухото да предизвика и менингит, намаление на слуха, поради увреждането на слуховия нерв и др.
След отзвучаване на острата фаза може да се задържи течност в кухините на средното ухо (вече негнойна), която да доведе до намаление на слуха. Това е т. нар. серозен отит. В този случай вече няма болка, температура. Единственият симптом е намалението на слуха, като при по-малките деца родителите не винаги обръщат внимание и отдават това на факта , че са разсеяни. За съжаление, ако тази течност се задържи по-продължително време в ухото, може да се стигне до забавяне на речевото развитие и поведенчески прояви. Възможно е също, възпалението на средното ухо да премине в хронично.
Споменахте хирургично лечение. Колко често един остър отит може да доведе до необходимост от такова лечение?
Дали ще се стигне до оперативно лечение е много индивидуално и зависи от различни фактори. В повечето случаи лечението на острия гноен отит е консервативно, тоест с медикаменти. Споменах, че с напредване на възпалението, обаче се натрупва гноен секрет в кухината на средното ухо. Това е причината за неповлияване на болките, повишената температура и други оплаквания, независимо от приложеното лечение. Това е моментът, в който трябва да се предприеме т.нар. терапевтично пробиване на тъпанчевата мембрана – парацентеза. При нас в Детското УНГ отделение се прави почти ежедневно напоследък. Работим под обща анестезия, тъй като е болезнена интервенция – така става бързо и децата нямат неприятни спомени. След това обикновено температурата спада, болките отзвучават. Постепенно след няколко дни от ухото спира да изтича секрет и дупчицата, която сме направили, се затваря обичайно без последствия, а слухът се възстановява. В някои случаи обаче, тъпанчевата мембрана сама се пробива. Разбира се, няма как да чакаме това да стане или въобще дали ще се случи, тъй като това предразполага към разпространение на гнойния секрет и усложнения като споменатите отоантрит, мастоидит. Това вече са състояния, които се лекуват единствено хирургично. Оперативната интервенция е свързана с отваряне на костта, в която е разположено средното ухо. И макар на днешно време сравнително рядко да се стига до такива усложнения, не трябва да се подценява този риск, а децата с гноен отит да се наблюдават и при поява на зачервяване, оток, болка зад засегнатото ухо, клепване на ушната мида, незабавно да се консултират с УНГ специалист.
Можем ли да направим нещо, за да предпазим детето – както от заразяване, така и от усложненията, които се свързват острите отити?
Тъй като отитът, както вече споменах, в повече от 90% е последствие на банална хрема, на първо място децата от ранна детска възраст да се научат да си издухват носа, а родителите да не оставят хремата без лечение. Да се обърне внимание на общоукрепващите процедури, спортуването, закаляването, с цел намаляване на инфекциите на горните дихателни пътища, а от там и на отитите, синуитите, бронхиолитите и др. Поради високата честота на отитите в детската възраст у нас, както и в много страни по света, е въведена задължителна ваксинация срещу бактерията, която най-често предизвиква острия гноен отит. Ваксината предпазва и от пневмония и менингит, причинени от същата бактерия и е въведена в имунизационния календар в България от април 2010 г.
