Дигитализацията в здравеопазването в частта IT, регистри, данни, услуги всъщност върви с правилните темпове и с много добри резултати. Това заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски по време на XI национален фармафорум на сп. „Мениджър“, цитиран от БТА.
По думите му, това се вижда и на международно ниво. Когато се сравнява достъпът до пациентски досиета на европейско ниво, резултатът на България е над средноевропейския, заяви Йоловски. По думите му е направен „лъвски скок“ в областта на здравеопазването по отношение на дигитализацията.
НЗИС беше един от приоритетите, които показаха, че има национален консенсус, подчерта той. „Данните са изключително обнадеждаващи за мен – има 80 млн. прегледа в НЗИС, 45 млн. направления, 45-47 млн. рецепти“, обяви още министърът.
Въпреки това тази система не изчерпва електронното здравеопазване, добави Йоловски. Държавата реши да остави в полето на частната инициатива развитието на фармасистема, на болничната система, на системите на лабораториите, общопрактикуващите лекари, на лекарите по дентална медицина, като просто изгради един централен компонент, коментира също той.
Дигитализацията е начинът, по който да се изравни достъпът до здравеопазване, то да стане по-безопасно, както и качеството да бъде интегрирано, коментира от своя страна зам.-председателят на парламентарната здравна комисия Александър Симидчиев. Дигитализацията в здравеопазването е в ход, нещата се промениха много, смята и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов. По думите му на европейско ниво се обсъжда създаването на системи, които да могат превантивно да установяват потенциален недостиг на лекарства. Едно от решенията е идеята за изграждането на електронна платформа за мониторинг на недостига на лекарства на европейско ниво, като очакваната дата да се случи това е 25 февруари 2025 г., каза Кирилов.
Криза с лекарствата има в световен мащаб, посочи също изпълнителният директор на ИАЛ. Рамката, в която ние насочваме нашите усилия, е европейското законодателство, добави той. И припомни, че в рамките на Европейския съюз след COVID кризата се коментира необходимостта от преосмисляне на концепцията за производството, особено на активни вещества, извън Съюза.
Неравномерното разпределение на аптеките и проблемът с веригите на доставки също са предпоставки за недостига на лекарства, който се е засилил след COVID кризата, каза зам.-председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз маг. фарм. Велина Григорова. По думите ѝ трябва да има законодателни промени за справяне с този недостиг.
