Без повишаване на здравната култура не е възможна нито устойчива здравна система, нито реална здравна реформа. Това каза председателят на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова по време на форума „Здравната култура на българите - ключ към по-добро здраве. Предизвикателства и решения“, организиран от Асоциацията.
По думите й в България здравната култура е слабо звено заради ниската профилактична активност, недоверието в институциите и недостатъчното финансиране и е причината за нереалистичните очаквания към системата.
„Определихме пет стълба, на които да се опрем, за да бъде повишена здравната култура. Това са информираност и здравна грамотност, активен и отговорен начин на живот, намаляване на вредата от вредните фактори, превенция и профилактика и повишаване на здравната култура като предпоставка за устойчивост и финансова стабилност“, каза адв. Димитрова.
Според председателя на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков трябва да се мисли за редукция на риска като дългосрочна стратегия. „Все още има проблеми с алкохолната консумация, употребата на тютюневи изделия и дори с приема на сол. Това са вредни навици, които са свързани с ранни поведенчески модели, които могат да се формират в семейството“, каза той.
Проф. Момеков даде пример с това как някои родители приканват децата да си кажат „наздраве“, както и с навика да се пие зелев сок, тъй като традиционно е смятан за най-добрия пробиотик.
Д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, също заяви, че здравната култура започва да се формира в семейството и е част от възпитанието на децата, но в нея освен НЗОК и МЗ, трябва да се включи и Министерството на образованието.
„Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация“, каза д-р Брънзалов.
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски подчерта, че Здравната каса е разширила каналите, по които предоставя информация. „Тъй като новите поколения не вярват на хартията, затова кампанията „НЗОК за теб“ проникна във всички социални мрежи. От миналата година направихме традиционен „Ден на отворените врати“ както за централно управление на Здравната каса, така и за районните здравни каси“, каза той.
„Още като лекар работех със здравните медиатори относно малцинствените групи. Те са хората, които ангажирахме да обясняват и ползите от здравното осигуряване, както и за повишаване на здравната култура“, каза още доц. Стефановски.
Според доц. Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, най-важните въпроси са как лекарите да обяснят на пациентите как могат да упражняват контрол върху дейностите, които им се извършват, как да работят с електронното си здравно досие, какви са правата им и какви са етапите, за да постигнат състояние на здраве след хоспитализация.
„Вторият момент, който да комуникират болничните лекари, е кога пациентите трябва да ползват спешна помощ и коя е болницата най-близо до тях, когато имат нужда от спешна или неотложна помощ“, каза доц. Спиридонова.
Здравният икономист Аркади Шарков коментира връзката между дефицита на здравна култура и икономическите проблеми, с които се сблъсква здравеопазването. Той цитира проучване на СЗО, направено в рамките на ЕС, според което намаляването на тютюнопушенето води до 19 пъти възвращаемост. Здравното образование и ваксинацията на децата водят до възвращаемост от 15 пъти. Ползите от намаляването на времето пред екранните устройства пък са 36 пъти. „Здравната грамотност представлява възможността да откриваш здравната информации от релевантните институции. Всяко похарчено евро за здравна грамотност води до 2,50-3,50 евро възвращаемост“, каза той.
Адв. Димитрова допълни, че липсата на разбиране за това как се финансира здравеопазването води до невъзможност да се повдига темата за втори стълб или увеличаване на здравната вноска.
Според народния представител от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов здравната култура е пряко свързана със заболеваемостта на нацията. „Първичната профилактика е контрол върху хроничните заболявания. Голяма част от хората обаче неглижират профилактичните прегледи и необходимо да намерим начин да ги ангажираме допълнително“, каза той. Доц. Иванов допълни, че голяма част от хората се самолекуват, което води до допълнителни проблеми по-късно.
Проф. д-р Владимир Гончев, депутат от „Прогресивна България“, коментира, че за хората, които имат пряк достъп до пациентите, здравното образование е изключително важно
Колегата му в парламента проф. Румяна Аврамова заяви, че като народен представител ще работи с Комисиите по здравеопазване и образование точно по тези проблеми.
„Трябва да правим разлика между здравна информация и здравна култура. Никога досега не сме имали толкова много здравна информация, както в момента, но здравната култура, която е система от навици и поведение, не се е променила спрямо миналото. Обществото ни обаче вече е по-богато, а богатите хора се грижат повече за здравето си. Самото икономическо развитие на държавата тласка ситуацията в посока да сме по-загрижени за себе си. Голям проблем обаче е липсата на доверие, защото не може да се развива здравната система и да има добра здравна култура без доверие“, каза зам.-директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Николай Габровски.
Д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на УМБАЛ „Токуда“, заяви, че непознаването на стойността на здравните услуги е голям проблем за разбиране и устойчивост и е огромен дефицит на здравната култура и на оценката на мястото на всеки един участник в здравеопазването. Тя допълни, че обществото следва да осъзнае, че здравните услуги и трудът на медицинските специалисти имат висока стойност, както и че разбирането за „инвестиция в здраве“ е ключово условие за увеличаване на профилактиката и подобряване на здравните резултати.
След дискусията между болничните асоциации и БЛС беше подписан меморандум за сътрудничество за повишаване на здравната култура и общественото здраве в България.
Пълния текст на документа можете да видите тук.
На лекарите здрави хора не са нужни!