Мощен отпор срещу реорганизацията на болничната помощ в Здравната стратегия 2030

Реорганизация на болничната помощ, представена в Националната здравна стратегия 2030, среща мощен отпор сред участниците в здравната система. Срещу нея се изказват както болнични асоциации, така и експертни съвети по медицински специалности.

Директорът на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив проф. Карен Джамбазов заявява, че записаният в стратегията текст, според който НЗОК ще сключва селективно договори с лечебните заведения, които осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората в районите, в които има излишък на болнични ресурси, създава предпоставки за неравнопоставеност в третирането спрямо по-малките лечебни заведения, които често осигуряват по-качествено обслужване поради по-малката си натовареност.

„С настоящия текст повече от половината лечебни заведения в област Пловдив биха били ощетени, като ще се създаде социално напрежение поради разнообразието от лечебни заведения. Същевременно концентрация на основния ресурс в няколко големи лечебни заведения няма да доведе до спестяване на средства, тъй като обемът от дейност няма да намалее. Ще се предизвика хаос в здравната система, като селективното сключване на договори ще ощети малките болници и качеството на предлаганите здравни грижи. Предвид изложеното, предложението ни е

този текст да бъде допълнително обсъден,

като се обмислят и анализират подробно условия/ правила за реализацията му на практика“, казва в становището си проф. Джамбазов.

От Българска болнична асоциация (ББА) пък категорично заявяват, че текстът е противоконституционен. „Залагането на селективност в тази политика, явно приоритизирайки едни лечебни заведения пред други с цел допълнително финансиране, е неправилен подход, тъй като подобно решение ще доведе до бомба със закъснител в цялостното функциониране на системата на здравеопазването у нас. При така действащата в момента нормативна уредба, при наличието само на един източник, който обединява всички осигурителни вноски, а именно НЗОК, с оглед равнопоставеността на пациентите и техния избор, не може да се прави селективно договаряне. Това противоречи на конституционно закрепените права на пациентите за равен достъп до медицинска помощ. Подходът за селективност е неясен, но и дискриминационен. За да функционира системата на здравеопазването у нас е необходимо да има прозрачност и яснота за всички субекти в сферата на здравеопазването, при спазване на принципа за равенство и равнопоставеност“, казват от ББА.

От асоциацията се противопоставят и на налагането на мораториум върху разкриването на нови болници и дейности. „Не мораториумът е правилният подход в настоящата ситуация. При една нормална конкурентна среда в системата, каквато би следвало да имаме, средствата биха били оползотворени много по-добре именно чрез инвестиции, които предвиденият мораториум спира. От ББА не считаме, че с тази мярка ще се повиши качеството на здравните дейности, напротив. Качеството на здравните дейности не зависи от броя и вида лечебни заведения. Факторът за качество на медицинската дейност са лекарите, медицинските сестри, акушерите, специалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти, които с настоящата мярка биват ограничавани и подбуждани да напускат здравната ни система, за да се развиват в чужбина“, казват от болничната асоциация.

Според ББА стратегията включва

редица въпроси, които будят тревога за равнопоставеността на лечебните заведения и пациентите

„Стратегията е в ущърб на развитието на здравния сектор, което ще доведе до още повече порочни практики и ще задълбочи и без това задълбочаващата се кадрова криза, именно спирайки развитието на медицинската дейност чрез мораториуми и чрез „селективния“ избор за участие на някои лечебни заведения във финансирането. Така изложените текстове не помагат за това да има единна здравна система, която да работи еднакво за всички български граждани, напротив, на практиката държавата създава по-благоприятни пазарни условия за част от лечебните заведения, неясно кои точно, а това по същество нарушава конкуренцията“, се казва още в становището.

Главният координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Гастроентерология“ проф. Красимир Антонов смята, че от стратегията не става ясно как ще се осъществи равнопоставеност между държавни, обществени и частни болнични здравни заведения. „Много от най-големите държавни болници, гръбнакът на българското здравеопазване, са с натрупани финансови задължения за разлика от частните болници, със значим отлив на специалисти. Не е посочен начинът, по който ще се промени финансирането на болничните заведения – от финансиране по Клинична пътека (по брой преминали болни и цена на клиничната пътека) към финансиране в зависимост от дейността и качеството на предоставяните услуги. От написаното в НЗС 2030 излиза че описаният нов механизъм за финансиране „се създава“. Според нас липсата в НЗС 2030 на яснота за механизма, по който ще се финансира болничната дейност, е изключително голям пропуск, който може да обезсмисли цялата здравна стратегия. Моделът на здравната система в много голяма степен се определя от начина на финансиране на болничната помощ“, казва той.

И от Експертния съвет по „Пневмология и фтизиатрия“ казват, че

стратегията е твърде обща и с пожелателен характер

„Целите, които са заложени, са приоритетни за здравеопазването, само че не става ясен точният механизъм за тяхното изпълнение. За да бъдат осъществени повечето от нещата, са необходими и законодателни промени, напр. в частта за ограничаване на антибиотичната резистентност, ограничаване броя на болничните легла и т.н. Не е предвидено участие на научните дружества при обсъждане на приоритетите и тяхното изпълнение, а те са тези, които са запознати добре с проблемите на доболничната и болнична помощ“, казват експертите.

Проф. Соня Тончева, главен координатор на Експертния съвет по „Здравни грижи“, заявява, че сред главните проблеми в стратегията е лисващият регламент за финансиране на грижите, които могат автономно да оказват в дома на пациентите медицинските сестри и акушерките и липсата на политика за гарантиране на кадровата обезпеченост. По думите й липсата на стандарт за здравни грижи, както и недостатъчния брой здравни специалисти води до текучество, прекомерно натоварване на специалистите и риск от допускане на грешки при оказване на здравни рижи.

„Необходимо е засилено държавно участие за изграждане на медицински практики на професиите от направление „Здравни грижи“ (медицински сестри, акушерки) в малки населени места и осигуряване на възнаграждения за наетия в тях персонал, съобразно изпълнение на Плана за възстановяване и устойчиво развитие. Законово осигурената възможност при разкриване и функциониране на звена за самостоятелни сестрински и акушерски практики да бъде финансово подкрепена и осигурена от държавата, общините и Европейските фондове“, казва проф. Тончева и препоръчва още

да се приеме и утвърди Медицински стандарт по здравни грижи,

с ясно регламентиране на брой професионалисти по здравни грижи спрямо броя и тежестта на пациентите, нуждаещи се от грижа, както и Методика за реално възнаграждение, отговарящо на положеният труд.

От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи също препоръчват в стратегията да залегне разширяване на обхвата на самостоятелните дейности на медицинските сестри, фелдшерите и акушерки в рамките на придобита специалност „Първични здравни грижи“.

С цел преодоляване на кадровата криза в болниците от БАПЗГ също препоръчват приемане на медицински стандарт „Здравни грижи“, но и да бъде нормативно определена рамка на професионална квалификация, отговорност и правомощия на всяка една от професиите от направление „Здравни грижи“. „Нужно е остойностяване на труда на всички медицински специалисти; изискване за минимален брой медицински специалисти по здравни грижи, назначени на трудов договор, за разкриването и функционирането на лечебни заведения в болничната и извънболничната помощ; система за планиране, назначаване и задържане на медицински персонал; методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи спрямо придобити умения, продължаващо обучение и квалификации и ясно очертано и устойчиво кариерно развитие“, казват от асоциацията.

Всички становища към стратегията може да видите тук.