Мултидисциплинарен екип от „Пълмед“ проведе лечението на първия за тази година пациент със западнонилска треска

Първият случай на западнонилска треска у нас за тази година бе на 63-годшен мъж, който бе диагностициран и лекуван в УМБАЛ „Пълмед“ - Пловдив, съобщиха от лечебното заведение.

В грижите за пациента бе ангажиран мултидисциплинарен екип от специалисти по инфекциозни болести и невролози от университетската болница, уточняват оттам. .

Пациентът постъпва в „Пълмед“ след като в края на юли е прегледан по повод оплаквания от болки в мускулите, кашлица и повишена температура. Седмица по-късно се налага болнично лечение, тъй като има сериозни и неотминаващи грипоподобни симптоми. Приет е в Отделението по инфекциозни болести на лечебното заведение, където неговият ръководител дoц. д-р Андрей Петров и екипът му провеждат лечението.

„Установихме сериозна вирусна инфекция и пневмония и започнахме лечението, но пациентът постепенно разви и усложнения като двойно виждане, пареза на лицев нерв, което наложи консултирането му с невролози и съответно преместването му в Неврологичното отделение на лечебното заведение“, коментира доц. Петров.

На пациента бяха назначени множество високоспециализирани изследвания с цел прецизно диагностично уточняване, уточни д-р Маргарита Коева, невролог в УМБАЛ „Пълмед“. В хода на диагностичния процес, въз основа на клиничната симптоматика и резултатите от проведените изследвания, се оформят данни, насочващи към рядко остро автоимунно заболяване – синдром на Гилен–Баре.

Д-р Коева обясни, че синдромът на Гилен–Баре представлява остро автоимунно заболяване на периферната нервна система, при което в резултат на абнормен имунен отговор, често провокиран от предхождаща инфекция, се атакуват компоненти на периферните нерви.

Заболяването най-често се проявява с прогресираща мускулна слабост, сетивни нарушения, парестезии и намалени или липсващи сухожилни рефлекси, а при тежки случаи може да доведе до значима мускулна слабост и парализа, включително засягане на дихателната мускулатура.

„В значителна част от случаите синдромът на Гилен–Баре се развива дни до седмици след прекарана инфекция, най-често вирусна или бактериална. Въпреки че се предполага, че инфекцията може да отключи автоимунния процес, точният механизъм на възникване на заболяването не е напълно изяснен“,  изтъкна още д-р Коева.

В конкретния случай специалистите от Отделението по неврология извършват и допълнително вирусологично изследване с цел установяване на етиологичния причинител. Взети са серумна и ликворна проба, които са изпратени за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София. Проведените изследвания лабораторно доказват инфекция с вируса на западнонилската треска (West Nile virus), насочвайки към връзка между прекараната инфекция и развитието на синдрома на Гилен–Баре при пациента.

„Най-важното в този случай е, че установяването на причинителя на заболяванията при пациента се осъществи благодарение на мултидисциплинарния екип и съществуващите специализирани отделения в лечебното заведение. След двуседмично комплексно лечение, включително и с прилагането на българския препарат от човешки имуноглобулин, пациентът се възстановява бързо и се изписва на 28 август. Той ще продължи терапията в домашни условия и с него ще се виждаме в рамките на следващите три месеца на планови амбулаторни прегледи за проследяване на състоянието му“, посочи д-р Юлия Костадинова, началник на Отделението по неврология в УМБАЛ „Пълмед“.

Доц. Петров специално подчерта, че пациентът не носи никакъв епидемиологичен риск.

Западнонилската треска е вирусна инфекция, която се предава основно чрез ухапване от заразени комари. Вирусът на Западен Нил (WNV) е арбовирус от семейство Flaviviridae, който се среща в Африка, Европа, Близкия изток, Северна Америка и Западна Азия.

Повечето хора, заразени с вируса, не проявяват никакви признаци на заболяване.

Около около 20% развиват грипоподобни симптоми, които обикновено продължават от три до шест дни и включват: треска (повишена температура), главоболие, мускулни болки, умора и общо неразположение, понякога гадене, повръщане или обрив. Случаите на тежко протичане са изключително редки и засягат около 1 на 150 души и включва животозастрашаваща невроинвазивна форма на заболяването, която може да доведе до менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или енцефалит (възпаление на главния мозък). Няма специфично антивирусно лечение или ваксина срещу западнонилска треска за хора, а лечението е насочено към облекчаване на симптомите. А най-добрият начин за предотвратяване на заболяването е избягването на ухапвания от комари чрез използване на репеленти, подходящо облекло и мрежи против комари.

Западнонилската треска през последните седмици се разпространява в много страни на Европа, като най-засегнати според информация на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) са Гърция и Италия, а по последни данни на институцията в момента случаи на инфекцията са регистрирани в 12 страни в ЕС.