Над 70% от хората биха избрали частна болница при нужда от лечение

През последните пет години гражданите на страната са посещавали предимно държавни болнични заведения, като повече от половината анкетирани споделят, че те или техен роднина е бил пациент в такова заведение. Посещавалите частни лечебни заведения са малко под тридесет на сто. Сред посетилите на частни болници се наблюдават по-високи нива на удовлетвореност от получените грижи, но това им е коствало повече финансови средства. Това показват данните от анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), базиран на проучване от април сред 1048 пълнолетни граждани на България.

Предпочитанията за лечение в частни болници са силно изразени сред българските граждани – над 70% от тях биха избрали частно лечебно заведение в случай, че имат нужда да се лекуват, показват още данните. Гражданите на възраст до 50 години в по-голяма степен отдават своите предпочитания на частните болници. Най-ясно това е изразено сред анкетираните, попадащи във възрастовата група 31-40 години. В частни лечебни заведения в по-голяма степен биха искали да се лекуват и респондентите с най-високи доходи.

Държавните болници са по-предпочитани от лица от ромски произход и от хора с начално образование. По-висок е делът на избиращите държавни лечебни заведения и сред жителите на селата.

Респондентите, които споделят, че към настоящия момент са здравноосигурени, по-често посочват, че ако можеха да избират, биха предпочели да се лекуват в частно лечебно заведение.

Равнопоставеност между лечебните заведения по отношение на финансирането от здравната каса е налична според 40,9% от българските граждани. 44,4% са на мнение, че такава няма, и че частните болници се радват на по-добри условия. Малко под 15% от анкетираните смятат, че държавните болници са тези с по-добри условия по отношение на финансирането от НЗОК.

Много добрите условия за престой в лечебното заведение (73,8%) и наличието на модерна апаратура (68,1%) са характеристики, които мнозинството от българските граждани приписват на частните болници. По-високото качество на лечението също е по-често посочвано по отношение на частните болници, но за сметка на това според анкетираните лечението в тях е по-скъпо.

Корупцията и по-силната държавна подкрепа са по-разпознаваеми за държавните и общинските лечебни заведения. В тях също така лечението се определя като по-достъпно – както по отношение на достъпа до специалисти, така и по отношение на медикаментозна терапия, съобразена с финансовите възможности на пациентите. Мнозинството от българите определят „източването“ на пътеки от здравната каса, предоставянето на по-добра грижа за пациентите, които имат повече пари, и допълнителните плащания за избор на лекуващ екип като негативи, присъщи за всички лечебни заведения, независимо от собствеността им. В същото време прозрачното финансиране и публичната информация за получените средства от здравната каса и за тяхното разходване са дефицити, които се наблюдават във всички болници, смятат анкетираните.

Оценката за ефективността на управлението на сектор здравеопазване е силно отрицателна – над 70% от българските граждани са на мнение, че здравеопазването в страната не се управлява по ефективен начин – 51,6% от анкетираните смятат, че сектор здравеопазване се управлява по-скоро неефективно, а 25,3% - напълно неефективно. 22,2% се придържат към позицията, че здравеопазването се управлява по-скоро ефективно. Твърдо убедени в неговата ефективност са една 0,9% от анкетираните.

Най-висока оценка за управлението на сектора дават респондентите с начално образование – над 60% го определят като ефективно в някаква степен, като единствено сред притежателите на тази образователна степен положителните оценки надхвърлят отрицателните.

Над 70% от българите също така заявяват, че болниците не са добре разпределени на територията на страната. В същото време техният брой се определя като достатъчен от над 60% - и по отношение на частни, и по отношение на държавни болници. Малко над една трета от гражданите са на мнение, че броят на държавните болници в страната е твърде малък.

Като достатъчен се определя и броят на лечебните заведения в близост до местата, на които живеят респондентите – 61,8% от тях са на подобна позиция за частните, а 68,1% - за държавните болници. Близо една трета от гражданите определят броя на болниците в близост до мястото, на което живеят, като твърде малък – и частни, и държавни. Това са предимно жителите на малки градове и села, където достъпът до здравеопазване е по-ограничен.

По въпроса за съществуването и функционирането на частни здравни каси се наблюдава относителен паритет в нагласите „за“ и „против“, като минимален превес вземат противниците – 27,3% подкрепят подобна идея, срещу 28,3%, които не подкрепят. Висок е делът на респондентите, които не могат да изразят мнение по въпроса – 44,4%.

Високият дял на затрудняващите се да отговорят се запазва и при въпроса дали общински лечебни заведения, функциониращи на загуба, следва да бъдат приватизирани (46,5%). Делът на отхвърлящите подобна възможност е по-висок от този на подкрепящите – 33,6% срещу 20,1%.

Детайлно с анализа на БИПИ можете да се запознаете тук.