„ТЕЛК-ът всъщност е една хартия, която дава хиляда неща, от които аз може би нямам нужда, а освидетелстването на хората по документи крие големи опасности“. Това каза пред БНР Нина Жишева, председател на УС на Центъра за независим живот.
Тя бе категорична, че нейното решение ѝ дава право на неща, от които няма нужда, но не ѝ дава право да получи такива, от които се нуждае, и даде пример:
„Не пише, че имам право и нужда от количка. ТЕЛК-решението не ми дава електрическа количка. Аз съм на 67 години, моите ръце вече са изразходени, но не са засегнати от заболяването ми. В ТЕЛК-решението ми не пише, че моите ръце трябва да бъдат щадени. Аз изпитвам огромна трудност вече да водя ринговата си количка, но ТЕЛК-ът не ми позволява да си купя електрическа количка. Нищо не мога да направя. Мога да го обжалвам, мога да подам документи за ново решение на ТЕЛК, в което вече да пише, че имам право да ползвам инвалидна количка и ще имам право да взимам. Сега на всяко взимане на инвалидна количка аз трябва да ходя на допълнително свикана ЛКК, за да пише, че Нина Жишева не се лигави“.
Председателката на Центъра за независим живот засегна и темата за организацията на робата в ТЕЛК комисиите.
„Не е необходимо във всяка болница да има по една ТЕЛК, а в университетските да има по две. Просто всяка комисия би могло да се свиква, когато се съберат определен брой заявления за ТЕЛК решения“, каза тя.
По думите й е напълно логично всеки извънреден труд да се заплаща.
„Защо да не заплащат на лекарите 5-6-7-8 часа за един ден в седмицата да участват в ТЕЛК-комисия?“, постави въпрос тя.
Навлизайки в темата за рисковете, с които е свързано освидетелстването по документи Жишева коментира: „Ако в документите има пъхнати небрежно едни 500 лв., те започват да говорят много повече, отколкото документите“.
В същото време тя бе категорична, че фалшиви ТЕЛК-решения няма, но пък „системата е гнила и допуска през едни малки вратички да се промъкват диагнози, които не могат да бъдат установени“.
Това според нея увеличава възможността за корупционни практики.
„Хората с увреждания в България имат нужда единствено от максимална подкрепа, да вършат и малкото, което могат, и оттам нататък да бъдем оставени да живеем живота си така, както намерим за добре“, категорична бе Жишева. „Ние сме хора както всички останали. Ако аз имам образование, нека си работя с образованието. Ако аз имам таланти, нека да го правя. Всичко можем, стига да искаме“, заключи тя.
