Доплащанията за лекарства, които са основна причина пациентите да прекратяват лечението си, е тема на днешното изданите на „Капитал“. „Здравната каса покрива средно 34% от парите за медикаменти, останалото плащат пациентите от джоба си. Над милион българи със сърдечни заболявания са доплатили 260 млн. лв. през 2018 г. Сериозни суми дават и останалите болни с масови заболявания. Пирамидата на лечение на заболяванията в здравната каса в България е обърната - тя плаща най-малко за най-масовите заболявания, които водят до тежки увреждания, и най-много - за редки болести. Тази система е несправедлива към най-възрастните и хората с ниски доходи, а в същото време заради липсата на превенция и адекватно лечение България продължава да бъде лидер по смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС“, пише медията.
„В данните, предоставени от здравната каса, ясно личат няколко основни проблема за болните хора. Първият е, че и до момента здравната каса и здравното министерство смятат, че най-масовите заболявания - сърдечно-съдовите, не могат да се покриват напълно. И най-евтиното лечение струва много за нея и затова тя плаща частично - основно 25%, 50% или 75% от цената на най-евтиното лекарство в групата. Ако лекарят прецени, че болният се нуждае от по-скъпо лекарство, доплащането се увеличава, тъй като НЗОК покрива само процента от стойността на най-евтиния медикамент. Така излиза, че за 50% покритите медикаменти за сърдечни проблеми пациентите са доплатили 146 млн. лв., а касата е дала само 86 млн. лв. При 25% от покритите хапчета за сърце пък доплащането от пациентите е 107 млн. лв., а касата е покрила 26.8 млн. лв. Според данните здравната каса плаща повече за лечение на диабет, от който по нейни данни страдат 380 хил. души, отколкото за сърдечно-съдови заболявания, където болните са над три пъти повече -1.2 млн. души. Това обаче не значи, че и при диабета, и при психиатричните заболявания, астмата и рака пациентите не доплащат нищо, ако лекарството е 100% покрито. Болните от диабет са доплатили общо 22.5 млн. лв., като 10.7 млн. лв. от тях са за напълно платени лекарства. Притеснителното е, че и пациентите с рак и психиатрични заболявания също са били принудени да доплатят над 2 млн. лв. за лечението си“, уточнява изданието.
Глобите за аптеки, останали извън системата за верификация, пък намират място в днешния брой на „Стандарт“. „3000 лева ще бъде глобата за аптеки, които все още не са се свързали със системата за верификация на лекарствата, предвижда проект за промяна в закон на здравното министерство. Тя е качена тази седмица за обществено обсъждане и трябва да бъде приета до месец. Ако това се случи, много от единствените общински аптеки, които обслужват жители на няколко околни села, трябва да затворят, разказва Антон Вълев, който е председател на една от асоциациите на аптекарите. В момента са затворили едва 7, които обслужват по няколко населени места, и хората няма откъде да си купуват лекарства. В действителност обаче, от 3880 аптеки в България, над 1000 не са си купили четци и не могат да участват във верификацията на така наречените фалшиви лекарства“, пише седмичникът.
„24 часа“ съобщава, че списъкът на хората, за които трансплантацията на орган е единствен шанс за живот у нас, продължава да нараства. „По последни данни чакащите са 1139. От началото на 2019 година успешно реализираните донорски ситуации в България са 10, като 5 от тях са от великотърновската болница, която за поредна година е водеща донорска база в страната.
Според координатора по донорство в старата столица д-р Сибила Маринова обществото ни вече е достатъчно добре подготвено по темата и все по-рядко се случва близките на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, да откажат да дарят органите му, ако това е възможно“, пише всекидневникът.
„През август Министерството на здравеопазването обяви новата Национална програма за насърчаване на донорството. По думите на д-р Сибила Маринова основните точки, заложени в нея, имат потенциал в действителност да подобрят работата по организация на донорските ситуации. "Начертани са някакви основни рамки и според мен има много работа, която да се свърши по тази програма. Точките, заложени в програмата, са основните проблеми. Това са неща, които са реални за изпълнение, даже мога да кажа, че изпълнението им е належащо", коментира началникът на великотърновската реанимация“, допълва медията.
Затова пациентите бягат от Великотърновската болница...