Повече от 2 милиарда души в света имат някаква зрително увреждане, а при половината от тези хора то би могло да бъде предотвратено. Това каза проф. Александър Оскар, ръководител на катедра в МУ – София, в презентацията си на форума „Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим“, организиран от Българската асоциация по фармакоикономика – ISPOR – България.
Увреденото зрение води до сериозно влошаване на качеството на живот, както и до негативни последици и сериозни икономически разходи за цялото общество, допълни той.
Проф. Оскар подчерта изключителната важност на достъпа на децата до специализиран преглед при офталмолог още от най-ранна възраст. Той обясни, че в практиката си офталмолозите се сблъскват най-често със състоянието „амблиопия“ или т.нар. „мързеливо око“, което засяга около 5% от общата популация в България. Това означава, че всяка година около 3500 деца у нас развиват амблиопия, но това състояние остава най-често незабелязано, защото засяга едното око. Офталмологът поясни, че амблиопията се лекува, но трябва да бъде навреме диагностицирана – преди 8-годишната възраст на детето, когато терапията може да повлияе.
Прекомерната експозиция на дигитални устройства пък е довела до рязко нарастване на случаите на миопия (късогледство), каквато е и общата тенденция в света в момента. Той цитира данни от международни проучвания, според които прогнозата е до 2050 г. над 50% от населението в света да страда от миопия. „В България късогледството се увеличава като честота, но и като тежест на болестта, тъй като децата имат значително по-голямо късогледство от родителите, а късогледството им е високостепенно – над 6 диоптъра“, обясни офталмологът.
Той засегна и темата за останалите разпространени очни заболявания – катаракта, глаукома, макулна дегенерация.
По думите му, при най-разпространеното очно заболяване в напреднала възраст – катарактата, лечението е само хирургично, но у нас годишно се извършват 40-45 000 такива операции, при необходими 70-75 000, т.е. оперираме двойно по-малко. При глаукомата проблемът е, че в много случаи има хипердиагностика, т.е. прилагане на капки за намаляване на очното налягане без да има необходимост, или пък отсъствие на диагноза – т.е. възрастният човек не знае, че развива глаукома, не търси помощ и не се лекува, което води до необратимо увреждане на зрението.
Броят на страдащите от макулна дегенерация над 50-годишна възраст се увеличава и към 2050 г се очаква да се удвои, посочи още проф. Оскар.
По думите му проблемът е в липсата на скрининг, тъй като възрастните хора търсят лекарска помощ, когато необратимо загубят зрението си.
Диабетната ретинопатия също представлява все по-значим обществен проблем, защото една трета от болните от диабет получават това увреждане, а при една трета от хората с потвърдена диабетна ретинопатия развиват то прогресира до много тежка форма, отбеляза проф. Оскар.
Същият акцент изведе в презентацията си и ендокринологът проф. Здравко Каменов от Александровска болница. По думите му захарният диабет тип 2 става все по-разпространен и в по-млада възраст, а всеки трети човек с диабет развива диабетна ретинопатия. Диабетът е причина за ранна смъртност, слепота, сърдечна недостатъчност, невропатия, ампутации, припомни той.
Проф. Каменов бе категоричен, че усложненията на диабета започват много преди заболяването да е диагностицирано, а когато диагнозата се постави, вече 30% от усложненията са факт.
В дискусията взеха участие експерти по фармакоикономика, представители на пациентски организации, народни представители. Изводът, около който се обединиха те, е, че България има ясна нужда от скринингови програми, от нова регулация и ясна рамка на дейностите по превенция, както и осигуряването на адекватно финансиране за тях.
