Партиите искат консенсус по приоритети, но не приемат чуждо мнение

За консенсус по приоритети се обявиха всички представители на политически партии, присъстващи на Третата национална конференция „Заедно за повече здраве“, която се проведе днес. Това обаче се оказва твърде трудна задача, предвид напълно различните възгледи, които имат политическите сили по отношение на здравната система и пандемията от COVID, както и заради отказа им да приемат чуждо мнение. Възгледите им се пресичат единствено по отношение на кариерното развитие и заплащането на медицинските кадри и нуждата от по-силна ваксинационна кампания.  

Кандидатът за депутат от БСП проф. Георги Михайлов категорично заяви, че когато говорим за смъртност от COVID, трябва да се има предвид, че тя се изчислява от регистрираните, а броят на заразените е в пъти по-висок. „Съответно реалната смъртност е между 0,2% и 0,3%.

Всичко друго е излишно плашене

Ваксинацията обаче е необходима. Трябва национална кампания, която да е цел на държавните медии БНР и БНТ. Всички видове медии могат да дават трибуна на всякакви мнения, но държавните медии трябва да пропагандират държавната политика по отношение на ваксинацията. Това е важното, всичко останало е всяване на паника“, заяви проф. Михайлов.  

„Само преди два месеца Американската търговска камара ни показа двете най-големи грешки – броят хоспитализации и броят болници. Не може да бъдем убеждавани, че увеличението на хоспитализациите е нормално, при положение, че в цяла Европа те намаляват. Не е и въпрос дали болниците могат да се пререгистрират или не. Проблемът е в грешното финансиране чрез клинични пътеки. Приемат се хора, които трупат финансов масив. Това е и причината за желанието да се разкриват нови болници, както и масово да се приемат за по два-три дни пациенти с диагноза COVID. Този начин на финансиране на системата е дълбоко порочен“, коментира още проф. Михайлов.

Той обяви, че според БСП нашата система се нуждае от стабилизация и това ще стане чрез преформатиране. „Тъй като проблемът е големият брой на болниците и липсата на кадри, ние ще гарантираме чрез закона възможността за кариерно израстване и ще се опитаме в новия бюджет да направим баланса между болнична и доболнична помощ“, каза още проф. Михайлов.

Според кандидата за депутат от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев едно от първите неща, които трябва да бъде направено, е хората, които имат реализирана експертиза в областта, да се разберат по кои точки имат консенсус.

„Дори това да е само по отношение на това колко опасна е COVID инфекцията.

Да, това не е особено опасна инфекция, но такава смъртност в последните десет години не сме имали и явно има фактори, които водят до това“, каза той.  

„Ясно е, че има неща като кадровия състав, които не може да бъдат решени бързо. Бързо обаче може да стане да научим какво се случва, чрез дигитализацията на системата. За да можем да управляваме системата, трябва да започнем да мерим какво се случва в нея. И да започнем от местата, които отнемат най-много средства. Колкото по-късно се открива заболяването, толкова по-скъпо е лечението, затова трябва да вложим усилията в превенцията и профилактиката на заболяванията“, каза още д-р Симидчиев.

Според доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ здравна ни система е изключително тежко дебалансирана и от там идват всички проблеми. „Спешната помощ пък е звено, което виси във въздуха. Работещите там нямат никаква подкрепа. Това са все неща, които трябва задължително да поправим“, заяви той.

Кандидат-депутатът от „Продължаваме промяната“ Даниел Лорер категорично отсече, че проблемът на здравната ни система е в контрола. „Не бихме подкрепили допълнителни инвестиции, докато не сме сигурни, че сме запушили всички течове. Механизми не липсват, но не се използват.

Контролът ще е първото нещо, с което ще се захванем,

за да подсигурим здраво дъно на здравеопазването“, каза той.

„По отношение на COVID – имаме огромна смъртност и трябва да направим нещо. Изключително активна ваксинационна кампания ще бъде част от мерките, които предлагаме“, допълни още Лорер.

Според кандидатката за депутат Пенка Георгиева от ИБГНИ е задължително да се увеличи здравната вноска на държавните служители до заплащането й в пълен размер, да се намали доплащането, да се премахне ДДС върху лекарствата, плащани от НЗОК и да се увеличи броят на медицинските дейности, които се извършват, без да е хоспитализиран пациентът.

В заключение председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви категорично, че каквито и реформи да се правят в системата, без кадри те няма да променят нищо. Решенията трябва да бъдат бързи сега, за да дадат резултати. „Това, за което трябва задължително да се постигне консенсус –

да се гарантира стабилност и спокойствие в сега съществуващата система,

защото ние разчитаме и ще разчитаме на нея, преди да я реформираме. На второ място задължително трябва да се подходи регионално, проблемите не са еднакви в малките и големите градове. На трето място са кадрите – кариера и доходи, и да се измести тежестта на медицинските дейности към извънболничната помощ и накрая – дигитализацията, която трябва да бъде записана в нормативната уредба с правилните термини, за да може да я изпълняваме“, каза той.

Според председателя на БФС проф. Асена Сербезова контролът по спазването на мерки, част от които са създали дисбаланса в системата, само ще задълбочи този дисбаланс. „Трябва да има цялостен, а не фрагментарен подход на управление“, каза тя.

Председателят на ARPharM Деян Денев каза, че българското здравеопазване има нужда от продължаващи инвестиции, но те трябва да са ефективни по начин, по който да носят максимално добри здравни резултати.