Журито от конкурсния изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на Медицинския университет в София е допуснало до изпит д-р Радислав Наков, но резултатът му е бил под изискването от 4.50 оценка, каквато е минималната оценка, за да се яви и на устен изпит. Това каза деканът на Медицинския факултет към МУ-София проф. д-р Иван Митов пред БНР.
„Двама от кандидатите са били оценени около 4. По тази причина журито не ги е допуснало до устен изпит. Сред тези двама е и д-р Наков“, каза проф. Митов.
Деканът е категоричен, че след като д-р Наков е допуснат първоначално до изпит, комисията е преценила, че той може да се яви и не може да се твърди, че заболяването му е причина за оценката му.
След като е допуснат до изпит, той трябва да бъде оценен според това, което е показал на изпита. Има много хора с онкологични заболявания, които си изпълняват задълженията, разбира се, когато състоянието им го позволява“, каза той.
По думите на проф. Митов д-р Наков не е внесъл жалба относно казуса. „Работите на колегите са запазени и те могат да бъдат прегледани отново, ако някой държи. При тези конкурси здравословното състояние не се обсъжда и то не може да бъде причина за отстраняване от конкурса“, каза още деканът на Медицинския факултет.
Пред ден д-р Радислав Наков обяви в емоционален пост във Фейсбук, че не е станал асистент, защото, според него, онкоболен няма място в Катедрата по гастроентерология на МУ-София. В социалната мрежа той съобщи, че е диагностициран с клетъчен лимфом и че се е явил на конкурс за асистент в МУ-София, на който обаче не е допуснат до устен изпит. От учебното заведение обаче категорично отвхрълиха обвиненията.
Менте-доцентът, менте-хирургът, менте директорът на Александровска болница, геят Костадинка Ангелова публикува следното: "За тях мога да кажа само едно- или хубаво или нищо..., защото те са мъртви вътре в себе си... Срам ме е от тях, защото уж са преподаватели и претендират за академичност...За тях толкова. Те не заслужават повече. ... Ради, ти си победител. Аз ти обещавам, че ще проведем тази битка заедно- аз и ти, защото ти си тук! И ще бъдеш!" Цинизъм е воденето на битка с доказани медицински специалисти и хабилитирани лица, след като всички знаят, че цялата менте кариера на Костадинка Ангелова е благодарение на близането на задника на Цветан Цветанов.
Прав сте колега. Радислав Наков е син на доцент и приятел на директора на Александровска болница Костадин Ангелов. Диктували са му какво да пише за да бъдат злепоставени доказани специалисти и хабилитирани лица. Със съдействието на дебелака директор Костадин Ангелов, този младеж орева орталъка по всички телевизии и сайтове . Едновременно с воя, който нададе това момченце излезе и пасквила на Костадин Ангелов срещу членовете на комисията, които не са го допуснали до устен изпит. Ужас ще е за всеки пациент да бъде лекуван от такова връзкарче и мрънкало.
И само да допълня в България един български професор ми каза пред свидетели, че нямам право да се изказвам по медицински въпроси. В Германия един немски професор ме разведе из болницата си, показа ми хеликоптерната площадка, басеина за рехабилитация в болницата, ангиографската лаборатория и ми каза, че по всяко време на престоя си там мога да му звъня, ако имам нужда от нещо. Аз никому неизвестната, не блестяща с нещо повече българка. Бях в културен шок, забравих си граматиката, всичко, което знаех.
Много злоба и завист на едно място. В интерес на истината 100% има случаи, когато и по-малко неподготвени са ставали асистенти и доценти. Познавам такива, не от гастроентеролозите, разбира се. Въпросът наистина е, след като един онкоболен и син на доцент, не може да се пребори за асистентско място, кой може? И ако някой ми каже, че са обективни и безпристрастни, не съм толкова наивна. 1994 първи сблъсък с родната действителност, явявам се на кандидат студентски изпити в Плевен, София и Пловдив. Най-добре съм се представила според мен в Пловдив. Виждам оценката, не ми харесва. Отивам да видя защо е такава. Отпред чакат още 30-ина като мен. Излиза един човечец и казва " Вие какво искате, бе, местата са 30, не можем да напишем на всички ви шестици." И аз се записвам в Плевен платено обучение, като ме издържат с една работническа заплата и пенсия по болест. 2003 година - явявам се на изпит по неврология в Стара Загора- 10 места- 10 кандидати; 4-ма имаме оценка различна от 2-ка, класирани двама. Отивам да видя защо оценката ми е такава, никаква рецензия, само шляпната една оценка, недостатъчна, за да почна да специализирам. Питам кой ти връща загубеното време, нерви, личен живот в лутане. Никой! После 2005 отивам в едно поделение 32990 в Пловдив, където ме назначават като сержант, имаше и лейтенантски места, но решават да кономисат средства, а на мен ми е омръзнало вечно да съм на колела и да мъкна багажи. Осигуряват 5годишен договор. И започвам да си работя като лекар със сержантска заплата, докато не виждам спусната заповед на министъра за свободни лейтенантски места в армията и не решавам да се явя на конкурс. Не ме допускат, защото съм имала някакво ниво на поверителност. На същия конкурс се яви състудентка, която нямаше никакъв опит в армията и си я назначиха. Мен ме наклеветиха, че псувам, защото не ми издържаха нервите и нарекох началника си лукова глава. Хирурзи казаха, че псувам, мисля знаете, че най-много псуват точно хирурзите. И заведоха дело, пратиха ме на психиатър, който се учуди защо съм при него. Напуснах и започнах работа в Оряхово, ескортираха ме до Пловдив, като преспах една вечер в софийския централен затвор, за да може на следващия ден да ме питат в пловдивското окръжие, защо не съм изпълнявала заповедите на командира на отделението и съм изпълнявала задълженията си в бялата си лекарска манта, а не в камуфлажа. Отговорих, че дрехите не определят лекарската ми компетентност. Осъдиха ме да им платя обезщетение за нанесена обида. Не осъдих България в Страсбург, за което съжалявам. Да спомена, че в една от болниците, където работих ме освободиха от работа, за да назначат чужденка без нито един ден трудов стаж, а аз имах взета специалност-ангиология и работех по нея. Някакви психопати продължават да ме разиграват на тоя фон и да ми тестват нервната система и прага ми на търпимост. На тоя фон искам да попитам защо един български лекар не може да практикува в родината си, а работят лекари-чужденци? Отговорът е, за да може разни амеби да се възползват и да трупат благини на негов гръб. Как може толкова мъже да живеят на гърба на една жена и що за мъже са това? След като провалиха професионалният ми живот ще направя необходимото поне да не ме провалят като жена и напук на всичко и всички да стана майка, а след това далеч от това подобие на държава.
Баща му да му отвори работата и да му провери писмения изпит.
Какво показаха, а пък то какво излезе... Всички са еднакви.
Добре познаваме отровната атмосфера царуваща в ИСУЛ и в Клиниката по Гастроентерология в частност. И за това отговорност не носи само Борето. Носи отговорност и Данчо, и Люси и Пламен... Наистина е тъжно, че Радислав се възползва от заболяването си по този начин. Естествено, пожелаваме му успех и скорошно оздравяване! Но Борето, можеше да го направи много по-елегантно: да го допусне до писмения изпит и да го скъса на устния. Много добре познавам Радислав. Той е от хората, които ще минат през теб, като валяк и няма да се обърнат назад. Безпардонност, наглост и фрапираща самовлюбеност-това са качества видни след 5 минутен контакт с неговата млада особа. Всички РИХАБИЛИТИРАНИ лица от Гастрото на ИСУЛ, могат да са много горди, че произвеждат такива млади кадри. Стават точно тяхно копие! Проблема не е само в Борето и СИЕ, но и в Наков. Интересно е самовъзхваляването и самоизтъкването му и в трите национални медии. Обаче нито Маркус Пек, нито Фокенс, нито Дигнас, нито Нюсъм, нито Неро, които са безспорни авторитети в Гилдията, се самофишират по този безпардонен начин. Защото са умни. Защто за тези великани в Гилдията говорят другите колеги от Гилдията. И то с уважение, което безспорно заслужават. А за Наков-младши говори само той-сам за себе си... Аз бих попитал Наков, ако е толкова кадърен, защо иска да се зарови в тази отровна атмосфера, в този коптор, наречен ИСУЛ, който трябва да се затвори като болница, тъй като там свободно виреят хлебарки? Радислав, съветвам те да потърсиш развитие извън България! Но може би си прав-по добре-първи на село, от колкото втори в Рим /перефразирам Цезар/... А и на Запад няма да толерират твоето поведение-нито човешкото ти поведение, нито колегиалното ти държание. Тези колеги, които са имали нещастието да се докоснат до Гастрото на ИСУЛ, разбират за какво им говоря... За лекарската преценка и прецизност на Радислав нама да коментирам. В ИСУЛ ги учат само да четат, но не и да преглеждат пациентите или да размишляват клинично. Интересен ще ми е развоя на събитията. Но, както се казва: Гарван-гарвану, оконо не вади. Съмнявам се, че ако има нова комисия, тя ще бъде на различно мнение от мнението на Борето и СИЕ. И накрая един съвет към Борето: Боре, изпипвай си нещата по-добре. Нали уж все те следят и все се опитват да ти правят комплоти и заговори? Този път Боре, сам си си виновен! А на Д-р Наков-младши, пожелавам успех и скорошно оздравяване!
Какво показаха, а пък то какво излезе... Всички са еднакви.
Аз също бях докторант, първоначално редовна форма, за да се издържам започнах да работя в спешната, докато специализирах ангиология, така ми вървеше и трудов стаж. Докторантурата мина в задочна форма и остана без развитие. Реално специализацията ми продължи две седмици, времето, през което ми дадоха да държа сондата и да гледам на апарата. Дори и това време обаче се стори много на една кокошка, понастоящем професор, която настояваше да водя и болни, да пиша декурзуси, разбира се и казах да си гледа работата. В Германия, където ходих на хоспитация в една от болниците имаше специализантка от Сирия, която на третия месец от специализацията си държеше сондата и гледаше на апарата, като й обясняваха всичко. Знаете, че немците недолюбват сирийците. Понастоящем кокошката е професор, а аз съм безработна от няколко години, защото искам да стана майка и се вкарахме във филма инсеминации и ин витро. Добре, че половинката не е лекар, но то с липсата на промишленост и инженерите не са добре у нас. Така че по-добре вместо да се борите с вятърни мелници у нас, си устройте живота далеч от тук, докато имате възможност. Не си губете времето и личния живот, няма кой да ви ги върне. Някой хора правят много пари, само защото други са балъци, а в България начина да си търсиш правата е само пред камера, правосъдие няма. Но и камерата не винаги помага. През далечната 2001 година защитих правата на труд в спешна помощ Трявна пред представител на Трявна кабел, даже не се излъчи. На следващия ден останах без работа, една седмица след изписването на майка ми от болница след суициден опит. И така започнах да обикалям България. Бягайте далеч от тук!
Етичната комисия при Софийска колегия на БЛС трябва да се сезира за това момченце, Радислав Наков! Явно страда от психопатия индуцирана от здравното му неблагополучие и татенцето доцент, което обаче не го оправдава! Да обругаеш здравно заведение като ИСУЛ, вместо почит и уважение да обругаеш собствените си учители е несъвместимо с морал и нормално поведение! Дори Хипократовата клетва, преди хиляди години, вменява на лекаря уважение и почит към неговите учители! В кой век живее Наков? Не е достоен да го нарека доктор!
Не познавам Наков, но всички са наясно какво дребни човечета се крият зад титлите на професорчетата от ИСУЛ, начело с лилипута Генов
Жалко за тази отровна атмосфера, царуваща в ИСУЛ.Уважавам всички там, но не мога да приема толкова злоба и лоша енергия в училището за всички гастроентеролози в България. Има нещо ненормално в това да хабят огромна енергия в междуособици, вместо да я използуват за наука и обучение на младите гастроентеролози.
малки души, червени въшки, начело с комплексаря Генов
За съжаление все по-често ще се срещаме с подобни мамини/таткови синчета и дъщерички. Завършват медицина, започват специализация в съответната мамина/таткова клиника, по време на специализацията пишат "докторантура", в която откриват топлата вода и успоредно карат някъде "здравен мениджмънт" (ако последното въобще го учат, а не им изпращат дипломата на готово срещу 2-3 бона). След това - доцентски конкурс и унаследяване на мамината/таткова клиника. Обикновено си избиват комплексите върху персонала.
Тоз Наков ми се вижда болезнено амбициозен и просташки нахален. Разигра пълен театър пред няколко национални медии. Уж "клинично здрав", ама накачулен с няколко банки и перфузори. Как може да си "здрав", след като имаш онкохемологично заболяване? Кой се е подписал под медицинското му? Не му ли минава през ума, че както той иска да се преразгледа работата му, така някой може да поиска да се преразгледа медицинското му за конкурса? Каква дискриминация има? Нали са го допуснали в конкурса? Иначе съвсем "случайно" попаднал в клиниката, където баща му е доцент!
Напълно споделям коментарите на писалите по-горе! Не се среща често подобно единодушие. А д-р Наков дължи извинение на колегите и Учителите си!
Зад цялата тази помия и оплюване на доказалитe се медицински професионалисти стои Александровската палавница. Ето какво е написал геят- менте директор, менте доцент и менте хирург Костадинка Ангелова в защита на Радислав Наков: "За тях мога да кажа само едно- или хубаво или нищо..., защото те са мъртви вътре в себе си... Срам ме е от тях, защото уж са преподаватели и претендират за академичност...За тях толкова. Те не заслужават повече."
Бойко Борисов трябва да потърси сметка и да изгони Костадин Ангелов, защото доскоро ближеше задните части на Цветан Цветанов и благодарение на това му е досегашното кариерно развитие. За шест години това менте-директор е изхарчило безконтролно над 21 милиона лева за "ремонт", а медицинският персонал и пациентите ходят с каски, защото върху главите им падат "ремонтирани" стени и тавани.
След изказванията на проф. Владимиров и проф. Митов, мисля че случая е приключен и няма какво да ни занимават повече с този Наков