Системата е недофинсирана, трябва да се увеличи процентът на здравната вноска

Здравната ни система страда от хронично недофинансиране и имаме дефицит в здравеопазването. Това заявиха категорично председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов и председателката на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова по време на Healthcare summit, който се проведе днес.

„Не може здравната ни система да се финансира с граждански инициативи. Място за взаимопомощ винаги има, но това трябва да е изключение. Ние имаме най-ниската здравна вноска в ЕС и най-ниския процент от брутния вътрешен продукт (БВП), който инвестираме за здраве. Искаме нашето здравеопазване да е като в Европа, но всеки един от нас заделя най-малко средства за това в сравнение с останалите европейски граждани. В допълнение към това трябва да кажем, че държавата заделя още по-малко за лицата, които е длъжна да осигури. Съответно имаме огромна дупка. Неизбежно стигаме до дискусия за размера на здравната вноска. Според мен тя трябва да поне колкото е в Румъния – 2% повече от нашия“, категорична беше адв. Димитрова.

„140 пъти е променян Законът за здравното осигуряване от началото на реформата досега. В началото беше заложено да се стартира със здравна вноска от 6%, след което да стане 8% и да продължи да се увеличава плавно. През годините обаче се случиха много форсмажорни обстоятелства, включително и с прехвърлянето на резерва на НЗОК към фискалния резерв през 2010, като така и не стана ясно за какво са изхарчени тези пари и целта на заложения план – здравната вноска да се повишава, а доплащанията от пациенти да намаляват, не се реализира“, каза д-р Брънзалов.

По думите му не отговаря на истината твърдението, че всяка година се наливат рекордни средства от държавата за здравеопазването. „Много силно е преекспонирана темата за „рекордния бюджет“ на НЗОК. Бюджетът просто е един резултат от повишаване на минималната работна заплата и оттам на здравноосигурителните вноски, а реалното финансиране на системата е в пъти по-ниско в сравнение с другите европейски държави, където не се оказва кой знае колко по-добра здравна грижа“, каза д-р Брънзалов. 

Той беше категоричен, че най-важният проблем в системата е този с кадрите. „При положение че има такъв тежък дефицит и след като само през 2024 г. всички пера в бюджета на НЗОК бяха в недостиг и надвишиха гласуваните от парламента средства, ако по някакъв магически начин набавим тези необходими кадри, какво ще се случи с тяхното възнаграждение?“, попита председателят на БЛС.  

„Против съм изказванията, че здравеопазването се финансира от държавния бюджет, защото нищо в него не се финансира от там с изключение на това, за което плаща МЗ. Това, с което оперира НЗОК, са нашите здравни вноски, които се плащат от държавата за определени категории. Трябва да си дадем сметка каква е ролята на лечебните заведения в нашата здравна система и какво искаме от тях. Това е и мисия, която аз съм си поставила за цел – да повишим здравната култура на населението, защото малко хора разбират колко малко пари даваме за здраве и колко струва една операция. Ние трябва да правим връзка между тези суми, да разберат важността от профилактиката и начина на живот. Така може да направим нещо повече. Ще работим със съмишленици и за включване изучаването на здравната култура в учебните програми в училище“, каза адв. Димитрова.

По отношение на мястото на болниците в България за устойчивото развитие на здравната сфера председателката на ББА подчерта, че по време на COVID кризата обществото е осъзнало колко е важно да има стабилна здравна система и работещи лечебни заведения, но това бързо е забравено. „Много държави определиха здравеопазването си като приоритет номер едно, не знам защо ние не сме от тях. Моето послание е да работим такава дългосрочна визия да се реализира и у нас“, каза адв. Димитрова.

Д-р Брънзалов заяви, че лечебните заведения не бива да се разглеждат отделно, тъй като те трябва да работят в синхрон с останалите направления в здравеопазването. „Болничната помощ е част от обществото и част от цялата медицинска грижа, която трябва българските граждани да получават“, каза той и подчерта, че финансирането на лечебните заведения в малките населени места, трудно достъпните райони и почти обезлюдените градове трябва да получи подкрепа от общините.

„Самите общини обаче страдат от недоимък и там трябва да се намеси държавата. Не познавам кметове, които в предизборната си кампания да не обещават да доведат лекари или да обещават, че болниците ще продължат да функционират. Впоследствие се оказва, че няма достатъчен финансов ресурс. Държавата трябва да се погрижи за сградите и инфраструктурата, за да може лекарите да работят там в нормални условия. Това не може да се случи само с финансиране по клинични пътеки“, категоричен беше д-р Николай Брънзалов.