Специалисти: Изискванията за мобилна и телемедицина ще блокират достъпа и до двете

„Всеки един пациент в тази страна има личен лекар и имаме много колеги, които работят в отдалечени райони и обслужват своите пациенти във вече разкрити такива кабинети. Те съществуват и си работят и аз лично не виждам смисъла от мобилни екипи, които ще обикалят по тези отдалечени райони, за да извършват само определена дейност. Другата дейност, която не може да бъде извършвана, кой ще я осъществява? Отново ще се осъществи от личния лекар на лицата, които живеят там. Така че това за нас няма никакъв смисъл“. Това коментира пред NOVA NEWS общопрактикуващата лекарка д-р Гергана Николова във връзка с наредбата, регламентираща мобилната медицинска помощ у нас, публикувана от МЗ за обществено обсъждане.

Мнението й подкрепи и адвокатът по медицинско право Мария Шаркова, като допълни, че изискванията в наредбата съдържат тежки административни процедури, които биха отказали лечебните заведения да организират подобна дейност. „Тези мобилни пунктове, които се предвижда да извършват скрининги и профилактични прегледи, различни от тези, които извършват общопрактикуващите лекари – режимът, който е измислен, е толкова тежък, че на практика, първо, тези мобилни пунктове се ограничават и могат да бъдат създавани само от болници за активно лечение, но не и от лечебни заведения за извънболнична помощ, и на второ място, трябва да се извършва промяна в разрешението за лечебна дейност, а това е една изключително тежка, сложна и продължителна процедура, която може да откаже абсолютно всяко едно лечебно заведение да оказва такава медицинска помощ. Нещо повече – и в момента, например в големите градове, в рамките на различни кампании за скрининг има мобилни пунктове, в които всеки един пациент може да бъде тестван анонимно. След приемането на тази наредба това ще бъде невъзможно, защото този пункт ще трябва да бъде създаден само от болница за активно лечение след преминаване на една много тежка процедура и трябва да бъде оборудван с някои абсурдни изисквания“, коментира тя.

Лекарката и юристката коментираха и друга проектонаредба: тази за телемедицината. И тук двете специалистки имат сериозни забележки.

Д-р Николова акцентира върху текстове в нея, според които единственият канал, чрез който може да се осъществява връзка между лекар и пациент от разстояние, е през Националната здравно-информационна система (НЗИС). „Освен това са вменени страшно много изисквания за това какъв трябва да бъде каналът, какъв трябва да бъде интернетът, как трябва да бъдат използвани нещата, които страшно много ще затруднят и нас, и пациентите, ако ние трябва да осъществяваме всички пунктове, които са създадени в тази наредба“, каза тя и допълни: „Аз в момента имам платформи, през които така, както сега разговарям с вас, мога да наблюдавам кардиограмата на пациент, който се намира на разстояние, могат да ми изпратят запис на дишането и т.н. Има различни процедури, които могат да извършвам, да наблюдавам и да контролирам. Към този момент извършваме през различни системи за телемедицина мониторинг на здравословното състояние, на болестите на нашите пациенти – нека да не бъдат затруднени нашите диагностични възможности с условия, които се поставят за работа, които ги правят труднодостъпни за пациентите и за нас“, призова д-р Николова.

Според адв. Шаркова пък тази наредба буквално ще блокира телемедицината, „защото държавата иска да въведе монопол и само през един комуникационен канал да се осъществява връзката между лекаря и пациента“. По думите й с текстовете в нея МЗ на практика нарушава Закона за здравето, тъй като вменява на НЗИС функции, които не са разписани в него и дейност, за която тя не е предназначена.

„Освен това, техническите и технологични изисквания, които се въвеждат, за да може да се осъществява медицинска помощ от разстояние, са толкова тежки и сложни, че например д-р Гергана Николова трябва да си направи един бункер, в който да се оборудва с много висока технология, само и само за да види памперса на едно бебе или снимка на неговия обрив и да даде указания на родителите какво да правят в тази ситуация“, заяви адв. Шаркова и изрази надежда Здравното ведомство да вземе под внимание становищата, които постъпват по време на общественото обсъждане на проектонаредбата и да коригира съдържанието й.

„Има вече изготвено становище на НСОПЛБ, където са изброени всички наши забележки по отношение на това какво трябва да се промени, за да може да съществува тази дейност така, че да не затруднява комуникацията между лекари и пациенти.

Трябва да има такава наредба, но по начин, по който да създава условия това да бъде лесно, удобно и достъпно и за пациентите, и за лекарите“, отбеляза на свой ред д-р Гергана Николова.