Понеделник, 20 Септември 2021
10
февр
 

Д-р Стефан Стoилов: На децата си трябва да дадем корени, но и крила

Неделя, 10 Февруари 2019 | 10:30:22 Надежда Ненова


Д-р Стефан Стоилов е роден в Бяла. Завършва медицина в ВМИ-София през 1983 г. Стажът  му започва  в УМБАЛСМ „ Пирогов” 1990 г. като детски хирург. От 2004 г. е началник на Детска коремна хирургия. Има 2 специалности – по
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Стефан Стоилов е роден в Бяла. Завършва медицина в ВМИ-София през 1983 г. Стажът  му започва  в УМБАЛСМ „ Пирогов” 1990 г. като детски хирург. От 2004 г. е началник на Детска коремна хирургия. Има 2 специалности – по Обща и Детска хирургия. Публикациите му в научни списания са 52 на тема перитонити, лапаростомии, панкреатити, вродени аномалии на храносмилателната система, огнестрелни наранявания и др. Сертификат по лапароскопска хирургия. Участва активно във форуми по Детска и Обща хирургия в страната и чужбина. Член е на Българското и Европейско дружество по детска хирургия. Д-р Стефан Станев е национален републикански консултант по детска хирургия.

 

Д-р Стоилов, как избрахте медицината?

Винаги съм искал да бъда лекар. Някои хора професията си я избират много трудно, но аз още от 7-ми клас, когато кандидатствах в езикова гимназия, знаех, че искам да бъда лекар. Дотогава участвах в БЧК. По времето на социализма нещата бяха много организирани нещата и идваха лекари да ни изнасят лекции за първа помощ. Тогава аз се влюбих в един хирург – д-р Петко Инджов.  В момента в Бяла има и улица на негово име, защото той беше завеждащ хирургията там. Беше един много широкоскроен човек, много приятен и ние като деца всички го обичахме. Той бешеи човекът, който правеше  всички интервенции на децата в Бяла и беше много популярна личност. Така след тези лекции вече знаех, че ще ставам лекар и искам да бъде хирург.  Когато вече завърших медицина в София имаше задължителни разпределения и по желание отидох да работя на село, защото наградата, ако работиш в район, който е отдалечен, ти даваха право да специализираш какво искаш. Работих като лекар в едно село - Семерджиево, Русенски окръг, с турскоезично население. С много приятни спомени съм от тези години. Ожених за съпругата ми шест месеца преди да ми свърши разпределението. Тя също е лекар. Там сме преживявали много хубави и естествено лоши неща. Бяхме свидетели на преименуването на мюсюлманското население, което беше един срамен и страшен период изобщо в българската история. Пациентите ми и хората, които живееха там, безумно ги обичам. Независимо, че са турскоезични, ние си живеехме много добре.И след това започнах да специализирам хирургия в Окръжна болница-София, после работих като общ хирург в районна болница Годеч, в която бях до 1990 г. и оттам като завеждащ хирургично отделение се преместих на работа в „Пирогов“ в детска хирургия.

А защо точно „детска хирургия“?

Първоначално дори малко ме беше страх, но когато започнах работа, разбрах, че не само не е толкова страшно да работиш с деца и дори е много по-приятно, отколкото да работиш с възрастни. Тогава взех специалност „детска хирургия“ и 2004 г. станах завеждащ на отделението по детска коремна хирургия и нито за миг не съжалявам за избора си на професионален път. Намерих една много стабилна професионална среда, много големи учители, от които изучих детската хирургия - проф. Ангел Боянов, доц. Минко Панов, д-р Теодор Пенушлиев, проф. Мария Михова, бившият ми началник - доц. Георги Трифонов. От тях научих занаята. Днес отделението работи с много добри показатели и много добри следопетартивни резултати. Тук оперираме деца от три до 18-годишна възраст. Разбира се, ние работим в екип цялата Клиника по детска хирургия и се налага да извършваме операции и на по-малки деца, има много случаи, които се оперират по спешност. Работил съм 14 години в отделението по неонатална хирургия, така че владея и „царицата на детските специалности“.

Кои свои случаи не можете да забравите?

Няма да забравя една Клавдия от Севлиево, която беше родена с голяма коремна аномалия. Тя беше родена с тегло 1300 гр, когато я свалихме от операционната след шестчасова операция, беше 1000 гр. В момента това дете е една прекрасна ученичка и хористка и е напълно здрава. Това дете, благодарение на екипната работа, благодарение на реаниматори, на колегите тук, успяхме да го върнем към живот и да го направим един напълно нормален човек със серия от оперативни интервенции. Клавдия не е единствения случай. Вродените аномалии в една детска хирургия са страшно тежка патология, можем гордо да заявим, че се справяме с много такива случаи и успяваме действително на едно европейско ниво да помогнем на хората. Важно е да се каже, че отделението, което водя, има най-ниска смъртност в България. Почти нулева и то при оперативни интервенции на тежки случаи, които обикновено се карат от цялата страна. Само в момента от 24 заети легла има 10 случая на много тежки пертонити от апендикуларен произход, което не е банална операция за апендицит, а са деца с тежки възпалителни заболявания на корема. Всички тези деца в момента са в стабилно състояние след операции.

Какво е мнението Ви за създаването на комплексна детска болница?

Моята абсолютна вътрешна убеденост, въпреки прекрасния ремонт на клиниката ни, е, че е абсолютно обосновано да има такава комплексна болница. Нужно е детските специалисти да бъдат в една мултифункционална болница, защото първо това снижава средствата за лечение на едно дете и второ - там са всички специалисти на едно място. Ние работим в много тясна колаборация с педиатри, гастроентеролози, с онколози, с неонатолози. Комплексното обслужване на едно дете е изключително важно. Представете си едно недоносено дете, родено с тегло 1000 гр и тежка аномалия в „Майчин дом“. Веднага след раждането му е необходимо да се извършат много консултации. То се слага в един транспортен кувьоз, вкарва се в линейка и се кара до Трета градска болница, за да го видят детски кардиолози. После детето се връща в линейката и го карат отново в неонатологично отделение. После то идва при нас. Ние пък имаме нужда от консултация от детски гастроентеролог. Тази процедура освен, че е много скъпа, застрашава живота на детето. Когато едно дете излезе от майчината утроба, то е безкрайно уязвимо на външни температури. Представите си колко по-удобно е това дете да си стои в едно отделение и всички тези специалисти минават да го видят и в след това да вземат едно адекватно решение за неговото лечение. Така се работи по целия свят. България безкрайно изостава в това отношение.

Как се разтоварвате от работата?

Предполагам както всички - с всички дребни човешки удоволствия. В работата денонощно ми се налага да говоря със страшно много хора, затова извън работата а аз обичам да бъда със семейството си, да има по-малко хора около мен. Обичам много планината. С жена ми имаме идна къща в Балкана и ми е много любимо да съм там и да си подрязвам плодните дръвчета. Обичам да пътувам, да прекарвам част от отпуските си в чужбина, да ходя на море. Най-голямото удовлетворение извън работата е от децата ми. Докато оперирах получих снимка от нея, от която разбрах, че вече съм дядо. Това е първата ми внучка и съм безкрайно щастлив. Не съм я видял още на живо. За съжаление децата ми, както половината деца на България, са в чужбина. Дъщеря ми роди в Австрия. Другата ми дъщеря живее в Германия. За мое най-голямо съжаление и двете, гледайки моята и на съпругата ми заетост, категорично отказаха да учат медицина. Това не ми пречи, като дядо, да се радвам на техния социален и семеен успех. На децата си сме длъжни да им дадем корени, но трябва да им дадем и крила. Натъжава ме, че децата ми живеят в чужбина, но света е много малък, а те са граждани на света.

Снимка: Надежда Ненова



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2T1h


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Почина полк. доц. д-р Марин Шиваров
19.09.2021 15:41:11

Почина полк. доц. д-р Марин Шиваров

На 17 септември 2021 г. почина полковник доц. д-р Марин Шиваров. Той е роден на 30 август 1938 г. ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...