Д-р Щерю Бояджиев: Отделението в УМБАЛ "Лозенец" предлага съвременна пълноценна грижа за новородени от цялата страна

Д-р Щерю Бояджиев завършва медицина и придобива специалност по неонатология в МУ – Пловдив. Професионалния си път започва като лекар реаниматор в ЦСМП – Пловдив, след което работи като педиатър и неонатолог в МБАЛ Асеновград. За кратко време в началото на 2013 г. е началник на Неонатологичното отделение на УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас.

Д-р Щерю Бояджиев специализира във водещи центрове по неонатология в Германия и Великобритания. Участва редовно в международни симпозиуми и конференции по неонатология.

От средата на 2013 г. е неонатолог в Chelsea & Westminster Hospital NHS FT, Лондон, Великобритания, а в периода 2014-2017 г. работи в Неонатологичното отделение на Cambridge University Hospitals NHS FT – Addenbrookes Hospital/Rosie Maternity Hospital, Кеймбридж, Великобритания, където освен че е неонатолог, осъществява спешен неонатологичен транспорт и консултации за района на Източна Англия /Acute Neonatal Transfer Service – East of England NHS, Cambridge, UK/.

Сертифициран е да провежда Bayley Scales of Infant and Toddler Development, Third Edition, който оценява нервно-психичното развитие на кърмачета и малки деца на възраст от 1 до 42 месеца.

От септември 2017 г. е началник на отделението по неонатология на МБАЛ „Лозенец“.

Д-р Бояджиев, след толкова години работа във водещи неонатологични клиники във Великобритания наемате ли се да направите сравнение за това къде е по-лесно за един неонатолог да се грижи за малките пациенти – там или у нас?

Да, правя сравнение, и то, за съжаление, съвсем не е в наша полза като страна от ЕС Да започнем от това, че България в 21-ви век единствена няма детска болница, каквато би трябвало да има, както е във всички цивилизовани държави в Европа. След това - организацията на здравната система. Недопустимо е да нямаме система за спешен неонатологичен транспорт. Да имате само една подарена линейка за новородени в 21-ви век, а да нямате система за транспортирането им, каквато страната ни заслужава, е един много смущаващ факт.

След това, нека погледнем финансирането - пътечната медицина в България и това, че болниците са търговски дружества не водят нито до по-добро обслужване на пациентите, нито до професионално удовлетворение на лекарите, които са принудени да работят на по 2-3 места, за да имат някакви що-годе прилични доходи. Това неминуемо води до прегаряне за тях. На този фон разликите в заплащането са драматични - има лекари, които вземат заплати по 5-6-цифрени суми, други с мъка ги докарват до четирицифрена. Кадровият дефицит също е огромен проблем. В неонатологията ситуацията не прави изключение. Недостиг на персонал, отсъствие на адекватен транспорт, принудителни икономии на консумативи и медикаменти. Така, че можете сами да си отговорите на въпроса къде е по-лесно да се грижите за едно новородено.

За мен драмата е в това, че всички политически сили, без изключение, от години повтарят, че детското ни здравеопазване е приоритет. Уви, не е. Това е само една мантра, която се повтаоря постоянно, а преди избори - по-често и на по-висок глас.

Кои са предимствата на така изградената система за грижи за новородени във Великобритания? Има ли там интерес към специалността?

Преди да отговоря конкретно, ще си позволя да се спра на темата за финансирането. Двете болници, в които аз работих като неонатолог - Cambridge University Hospital NHS FT и Chelsea & Westminster Hospital NHS FT приключиха годината без печалба, а на загуба - първата минус 60 млн. паунда, а втората - минус 2 млн. паунда. Тези суми бяха покрити от фондовете на Националната здравна служба NHS.

Там никой не натиска лекарите да пестят, да не назначават всички необходими изследвания, да се ограничават при изписването на лекарства. Напротив, там се прави всичко, за да получи пациентът адекватна грижа във всяко отношение. Там - във Великобритания и в Европа въобще се работи според принципите на доказателствената медицина, тук се работи на принципа на егото - някой е казал нещо и то трябва да се изпълнява.

И сега на въпроса за неонатологичите грижи. Там, както казах има изградена система за спешна помощ за новородени, която гарантира при необходимост спешен сухоземен и въздушен санитарен транспорт със специализиран медицински екип, който може да се озове незабавно при необходимост дори при планирано домашно раждане. Имаше такъв случай в неголямо градче в Източна Англия. При едно такова планирано домашно раждане се налага да бъде извикан спешен екип. С въздушна линейка след 15 минути пристига санитарен хеликоптер с екип пред дома и транспортира новороденото първо до най-близката неонатология, след това - до неонатология от по-високо ниво. Аз самият съм давал такива 12-часови дежурства.

Що се отнася до отделенията - те са оборудвани с най-модерна апаратура, консумативите и лекарствата са достатъчно, дори предостатъчно, персоналът е на ниво.

Какво трябва да се направи, за да се случи това и у нас?

Трябва да се случат много неща, но аз съм песимист, че това може да стане, дори и в по-далечно бъдеще. Просто няма политическа воля. Имаме една каса, която заплаща по пътеки, а за някои състояния дори няма пътека. И болниците задължително трябва да бъдат на печалба.

Дори и да станат 5 каси, всичко ще си остане същото. Колкото и да се говори, че се дават много пари за здравеопазване, те не са достатъчни. Тук се краде, краде се както никъде по света.

Системата за електронизация, за която се говореше толкова много, бе набързо въведена, без болниците да имат готовност и често дефектира. Консумативите и лекарствата са много по-скъпи, отколкото в други страни. Доплащането от страна на пациента е много високо. И на този фон непрекъснато се говори колко много средства се дават за здравеопазване и колко пестеливи трябва да бъдат лекарите и да лекуват икономично.

И сега помислете - защо показателите ни - обща смъртност, детска смъртност, са по-високи, отколкото в Европа? Защо толкова хора умират по улиците и по пътищата, без да има кой да им окаже спешна помощ? Защо само малко болници изглеждат добре отвън и отвътре, а повечето са в окаян вид и дори в разруха?

Що се отнася до въпроса Ви за специалността неонатология - да, интерес към нея във Великобритания има, зачисляването е трудно, след изпит, който не е лесен и някои кандидати отпадат. Тя е добре заплатена, защото там няма драстични разлики в заплащането между отделните специалности. Там NHS заплаща на час.

Тук е точно обратното - има специалности като кардиохирургията например, които са много добре платени, други са на дъното. За жалост - педиатрията и неонатологията са сред най-ниско платените. Затова и кандидатите за тях са малко.

Какво от опита, придобит във Великобритания, пренесохте в отделението по неонатология на МБАЛ „Лозенец“?

Това е едно много добре организирано и оборудвано отделениет, в което се работи в съответствие със стандарта по неонатология и принципите на медицината на доказателствета. Оказваме помощ в пълен обем и при много високо качество на деца от цялата страна.

Неонатологичното звено е специално проектирано и оборудвано да се грижи за най-болните и уязвими бебета, като има възможност за прием на новородени от други лечебни заведения до 28-ия ден след раждането. Неонатологичното интензивно отделение предоставя специализирана интензивна помощ и се грижи за новородени от 28 гестационна седмица до термин.

Обикновено се приема, че неонатологията е специалност за жени. Вие очевидно опровергавате тази представа. Как решихте да поемете по този път?

Започнах работа в „Спешна помощ“, това беше времето, в което специализациите бяха спрени, защото някой беше решил, че у нас има достатъчно специалисти. Впрочем, това е една от причините за недостига на кадри сега. Първо исках да стана невролог или анестезиолог, но нямаше места, затова започнах работа в Детско отделение, като покривахме и Родилно отделение с неонатология. Така навлязох в неонатологията, взех специалност и заминах за Англия. Отначало ми беше много трудно, но постепенно свикнах и придобих безценен опит, който ми помага сега.

Що се отнася да неонатологията - аз не знам кой е измислил това клише, че неонатологията е специалност за жени, напротив - тя е една от най-тежките, дори по-тежка от анестезиологията и във Великобритания повечето неонаталози са мъже.

 Кои са учителите Ви в специалността?

Проф. Кръстева и д-р Стефанова от УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, където съм работил преди да замина за Англия.

Кое Ви носи най-голямо удовлетворение в работата Ви сега?

Това, че има родители, на които мога заедно с колегите ми да помогна, да ги направя щастливи и да видя тяхната усмивка.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Нямам някакво определено любимо занимание, обичам простите неща - да пътувам, да седна и да си поговоря с приятели, да се порадвам на тишината, спокойствието и почивката.

И няколко думи вместо заключение?

Радвам се, че с труда и знанията си мога да бъда полезен в едно отделение, което предлага всички условия за пълноценна и качествена медицинска грижа за новородени от цяла България.