НСЦРЛП: Устойчивостта на процесите и ефективният контрол са не по-малко важни от административната ефективност

Оптимизацията на дейностите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) трябва да бъде извършвана така, че да не води до загуба на изграден експертен капацитет, прекъсване на установени процеси във внедрената информационна инфраструктура, прекратяване на трайни институционални отношения по модела на европейските професионални механизми, които имат пряко значение за лекарствената политика и публичното здраве. Устойчивостта на процесите и ефективният контрол са не по-малко важни от административната ефективност. 

Това се казва в Отворено писмо от НСЦРЛП в подкрепа на устойчивостта, експертността и предвидимостта при изпълнението на функциите в областта на лекарствената регулация.

Припомняме, че според административната реформа, планирана от МЗ, Националният съвет ще бъде закрит, а функциите му ще бъдат прехвърлени в отдел „Лекарствена политика“ на Министерството. 

„Преди вземането на решения относно бъдещото институционално разпределение на тези функции е необходимо да бъде извършен пълен функционален и институционален анализ, който да обхване не само числеността и структурата на администрацията, но и реалния обем и сложност на изпълняваните дейности; необходимия експертен и административен капацитет; натрупаното институционално знание и опит; внедрените информационни системи и данните, които се управляват; националните и европейските ангажименти; взаимовръзките между отделните функции и институции; рисковете от прекъсване или забавяне на процесите; необходимите гаранции за непрекъсваемост при евентуална структурна промяна. Ето защо считаме, че в контекста на планираната от правителството административна реформа и поради липса на извършен функционален анализ на настоящото състояние на НСЦРЛП, считаме за необходимо да изясним мястото и ролята на институционалния модел в системата на лекарственото ценообразуване и реимбурсиране в Република България“, казват от Съвета.

От НСЦРЛП уточняват, че през последните години Съветът целенасочено изгражда нови направления на експертиза и развива административен и професионален капацитет. „В резултат България зае своето място на европейската карта в дейността по Оценка на здравните технологии, като се нареди до държавите с развит капацитет и практически опит в прилагането на европейската регулаторна рамка в тази област“, се казва още в писмото.

Според Съвета промяната трябва да надгради постигнатото, да съхранява натрупаната експертиза и да създава по-ефективни механизми в интерес на обществото и всеки български гражданин.

„Този подход е особено важен в сферата на лекарствената политика, където през последните години Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти се разви динамично и от институция с основни функции по ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти се превърна във високоспециализиран експертен и регулаторен орган с широк спектър от допълнително възложени законови функции. Част от тези дейности не са свързани само с ценообразуване на лекарствените продукти, а представляват нови за системата на здравеопазването функции. Сред тях са оценката на здравните технологии, проследяването на ефекта от терапията и анализът на данни от реалната медицинска практика, генерирането на национални идентификатори и поддържането на електронни публични регистри на лекарствените продукти, както и други високоспециализирани дейности.

Оставаме ангажирани за участие в открит диалог и задълбочено обсъждане на всички възможни варианти за осъществяване на предстоящата административна и структурна реформа. Това ще позволи да бъде гарантирана непрекъсваемостта на всички нормативно възложени дейности със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“, казват от НСЦРЛП.

От Съвета припомнят и дейностите, които той извършва - утвърждаване и регистриране на цените на лекарствените продукти, включване, промяна и изключване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък (ПЛС); поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти в ПЛС на всеки три години; приемане, отмяна или изменение на фармако-терапевтични ръководства; оценка на здравните технологии на лекарствените продукти; определяне на лекарствените продукти, за които се проследява ефектът от терапията, срока, както и лечебните заведения, в които се извършва; генериране на националните номера за идентификация на лекарствените продукти; осигуряване на свързаност на националния номер с всички информационни системи; контрол върху дейността на всички търговци на едро и притежатели на разрешение за употреба на лекарствени продукти; съдействие при договарянето на отстъпки по реда на Закона за здравното осигуряване за лекарствени продукти, за които са подадени заявления за включване в ПЛС; информационна, издателска и изследователско-научна дейност, свързана с ценообразуването, реимбурсирането и лекарствената политика.

Пълния текст на писмото може да видите тук.